Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
„Ядрен клуб“ е неофициален термин, описващ групата на деветте държави, притежаващи ядрено оръжие. Осем суверенни държави публично са обявили притежание и успешна детонация на ядрено оръжие и са считани официално за „ядрени държави“. Пет от тях са подписали Договора за неразпространение на ядрено оръжие. Това са САЩ, Русия (като наследник на бившия СССР), Великобритания, Франция и Китай.
Останалите три – Индия, Пакистан и Северна Корея не са страни по споразумението, нито по Договора за пълна забрана на ядрените опити. Те са правили ядрени опити и са се сдобили с ядрено оръжие, след като въпросните договори са вече влезли в сила между останалите държави. Всъщност Северна Корея е подписала договора за неразпространение на ядрено оръжие, но е излязла от него през 2003 г.
Израел също се счита, че притежава ядрено оръжие, но до сега никога не е потвърждавал това, запазвайки политика на умишлена неяснота. Предполага се, че Израел притежава между 75 и 400 ядрени бойни глави.
Има и държави, които са притежавали, но вече не притежават ядрено оръжие. Южна Африка създава собствено ядрено оръжие, но го унищожава преди подписване на международните договори за сигурност. Бившите съветски социалистически републики Беларус, Казахстан и Украйна са предали ядрените си арсенали на Руската Федерация след разпадането на СССР.
Според Американската научна федерация, в момента в света има 12 512 ядрени бойни глави, приблизително 9576 се държат на склад. Около 3844 ядрени бойни глави са разположени на ракети, в торпеда и в бомби, а около 2000 от тях, предимно притежавани от САЩ и РФ, са във високо ниво на оперативна готовност.
В последните 50-60 години светът неведнъж се е приближавал до повторната употреба на ядрено оръжие, заради търкания между държавите – членки на ядрения клуб или между държава-членка и неядрена държава.
Още със сдобиването си с ядрено оръжие и разработката на междуконтинентална ракета, способна да достигне бреговете на САЩ, лидерът на Северна Корея открито заплаши Съединените щати с удари по нейна територия. Напрежението бе смекчено след официална среща на високо ниво между Ким Чен Ун и американския президент Доналд Тръмп. Малко след срещата Северна Корея предприе стъпки към спиране на ядрената си програма, разглобяване на ракетите и запечатване на лабораториите, тестовите площадки и полигони. Това се промени с идването на следващия американски президент и работата по ядрената програма за военни цели на Северна Корея бе възобновена. Освен САЩ, Южна Корея и Япония също са обект на недоброжелателни ядрени помисли от страна на севернокорейското военно и политическо ръководство.
В последните десетилетия Китай претърпява икономически и военен разцвет и стана втора, а според някои източници първа икономика в света, пряко конкурирайки се със Съединените щати. На база на подсилената си армия и производствени мощности, Китай се зае да установи пълен контрол над Южнокитайско море, през което преминава по-голямата част от морския трафик на стоки от Азия към Европа, Африка и Близкия изток. Това влиза в конфликт с интересите на Индонезия, Филипините, Виетнам и Южна Корея, в повечето от които има военни бази на САЩ.
Съединените щати започнаха да сформират нов военен съюз за сигурност по подобие на НАТО в Азиатско-тихоокеанския регион, наречен AUKUS. В него влизат САЩ, Великобритания и Австралия, но могат да се присъединят и Филипините, Япония, Сингапур, Тайланд, Малайзия и Южна Корея. Вероятната цел, освен колективна сигурност, е възпиране на амбициите на Китай за локално лидерство. Скритият подтекст може да бъде и Тайван.
След обявяването на търговска война от САЩ на Китай, отношенията между двете държави се обтегнаха. Макар да няма сериозни търкания на повърхността, политическите ръководства на двете държави не гледат приятелски едни към други. Това тласна Китай към партньорство със стария враг на САЩ – Русия.
Американците забраниха употребата на китайски микрочипове, поради опасения от шпионаж и предложиха ембарго на чиповете, доставяни от Тайван на Русия и Китай. Тайван произвежда около 70–80% от чиповете, поръчвани при външни производители, и над 90% от най-съвременните процесори (данни към 2025 г.), а в днешно време във всичко – от телефони, през перални, телевизори и всякаква електроника до високотехнологични оръжия, дронове и ракети се използват чипове.
Китай смята Тайван за изконна своя територия и в нито един момент не се е отказал от острова. Многократно политическото ръководство е заявявало неизбежното приобщаване на острова към Китай, включително и с използването на военни средства. На това САЩ се противопоставя категорично, като заяви, че са готови да защитават Тайван дори и с военни средства и са готови да влязат в открита война, ако Китай посегне на Тайван. Когато две ядрени държави влязат в горещ военен конфликт, употребата на тактическо или стратегическо ядрено оръжие би станала много възможна.
Със задълбочаване на икономическите и военните връзки на Китай с Руската федерация, тяхната сила нараства експоненциално и ако САЩ искат да изчистят Китай от уравнението, вероятно ще се опитат да ангажират китайците в тяхна собствена война. Най-подходящият бъдещ противник за КНР би била Индия. Двете държави имат обща граница, и двете имат по над милиард души, и двете имат силна военна индустрия, и двете притежават ядрени оръжия. Остана само да им измислят за какво да се скарат.
Китай инвестира много пари в модернизацията на ядрения си арсенал. Според експерти, броят на китайските ядрени оръжия се е увеличил от 250 на 260 само за една година. Те отчитат и тревожна тенденция в Южна Азия, където Индия и Пакистан разширяват ядрените си арсенали. Двете съперничещи си страни междувременно разполагат с по-добри възможности за производството на обогатен уран, поради което „биха могли да увеличат ядрените си арсенали в следващите 10-15 години двойно, дори тройно“. Това развитие засилва опасността от нова надпревара във въоръжаването в региона, както и от използването на ядрено оръжие във военните конфликти в Азия.
Отношенията между Индия и Пакистан са много сложни и са най-вече враждебни, поради редица исторически и политически събития, настъпили през годините. Връзката е определяна в светлината на насилствения процес на разделяне на Индия през 1947 г., конфликта около Кашмир и няколко войни, водени между двете страни. Терористичната атака срещу индийския парламент, която се случва през 2001 г., почти довежда двете страни до прага на ядрена война. Тази опция не се изключва, когато става въпрос за военен сблъсък между тези две държави.
Иран е подозиран от над 20 години в разработка на ядрена програма за военни цели. След серия от санкции, САЩ бяха изпратили самолетоносачни групировки в региона в готовност да влязат във война, за да не позволят на Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Основната причина за това е твърдата позиция на аятоласите, че Израел не трябва да съществува като държава и поради опасения, че Иран може да използва ядрено оръжие срещу Израел. От своя страна, колкото и добре подготвен да е Израел във военно отношение, той съзнава, че е заобиколен от неприятелски мюсюлмански държави и ако бъде нападнат вкупом от тях, няма да издържи конвенционална война. Затова е в готовност да използва „ядрените ракети, които няма, но все пак ще ги използва“.
Двете ядрени членки на НАТО в Европа – Франция и Великобритания е възможно да използват ядрено оръжие в отговор на нападение от страна на Руската Федерация, в случай че започне война Русия-НАТО. Двете държави са воювали многократно помежду си, но към настоящия момент отношенията им не вещаят бъдеща война между европейските ядрени държави.
И накрая, но не по важност, е ядреното противопоставяне между Русия и САЩ. Това е може би най-старото и най-мощно противопоставяне във всички сфери – политика, управление, наука, икономика, ресурси, пазари, валути, влияние, оръжие и т.н. Началото му се корени още в края на втората световна война.
Девет държави, няколко открити конфликтни линии и хиляди бойни глави описват света, в който живеем. „Ядрена заплаха“ тръгва оттук и стига до най-важното: какво означава всичко това за вас и как се подготвя обикновено българско семейство за ядрена опасност. Пълната картина, събрана и систематизирана на едно място, на български.
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Кои държави влизат в „ядрения клуб“ и какъв е статутът им?
„Ядрен клуб“ е неофициален термин, описващ групата на деветте държави, притежаващи ядрено оръжие. Осем от тях публично са обявили притежание и успешна детонация и се считат официално за ядрени държави. Пет от тези осем са подписали Договора за неразпространение на ядрено оръжие: САЩ, Русия като наследник на бившия СССР, Великобритания, Франция и Китай — тоест точно петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.
Останалите три — Индия, Пакистан и Северна Корея — не са страни нито по този договор, нито по Договора за пълна забрана на ядрените опити. Те са провели ядрени опити и са се сдобили с оръжие, след като въпросните договори вече са влезли в сила между останалите държави. Северна Корея е особен случай: тя е подписала договора за неразпространение, но е излязла от него през 2003 г. Деветата държава е Израел, който се счита за притежател, но никога не е потвърждавал това, поддържайки политика на умишлена неяснота. Предполага се, че разполага с между 75 и 400 бойни глави.
Има ли държави, които са се отказали от ядрено оръжие?
Да, и това е важно за разбирането, че притежанието не е необратимо. Южна Африка създава собствено ядрено оръжие, но го унищожава, преди да подпише международните договори за сигурност — единственият случай в историята, при който държава е разработила пълноценен арсенал и после доброволно се е разоръжила.
Отделен случай са бившите съветски републики Беларус, Казахстан и Украйна, които след разпадането на СССР предават ядрените си арсенали на Руската Федерация. Тук обаче ситуацията е различна: те не са разработвали оръжията, а са ги наследили заедно с това, че системите за управление и контрол са останали в Москва. Именно този исторически епизод е сред най-често коментираните в контекста на войната в Украйна, тъй като срещу предаването на арсенала са били дадени гаранции за териториална цялост. За разбирането на съвременната ядрена политика този прецедент има голяма тежест — той влияе върху това как всяка следваща държава преценява дали да се разоръжи.
Колко ядрени бойни глави има в света?
Според Американската научна федерация в света има около 12 512 ядрени бойни глави. От тях приблизително 9576 се държат на склад, около 3844 са реално разположени на ракети, в торпеда и в бомби, а около 2000 — предимно притежавани от САЩ и Руската федерация — се намират във високо ниво на оперативна готовност.
Разграничението между тези категории е практически съществено. Складираните бойни глави изискват време за привеждане в бойна готовност и не участват в непосредствения сценарий на бърз обмен. Разположените могат да бъдат използвани в рамките на часове. Онези 2000 във високо ниво на готовност обаче са тези, които могат да бъдат изстреляни в рамките на минути след получаване на заповед — и именно те определят риска от катастрофална грешка. Точно за този клас оръжия важи проблемът с решенията, взимани под изключително кратък времеви натиск и на базата на радарни данни, които невинаги са верни.
Каква е ядрената ситуация около Северна Корея?
Още със сдобиването си с ядрено оръжие и с разработката на междуконтинентална ракета, способна да достигне бреговете на САЩ, лидерът на Северна Корея открито заплаши Съединените щати с удари по тяхна територия. Напрежението беше временно смекчено след срещата на високо ниво между Ким Чен Ун и президента Доналд Тръмп, след която Северна Корея предприе стъпки към спиране на ядрената си програма, разглобяване на ракети и запечатване на лаборатории, тестови площадки и полигони.
Това обаче не се задържа. С идването на следващия американски президент работата по ядрената програма за военни цели беше възобновена. Освен САЩ обект на севернокорейските ядрени заплахи са и Южна Корея, и Япония — две държави в непосредствена близост, за които времето за реакция при пуск се измерва в минути, а не в десетки минути. Тази конфигурация прави Корейския полуостров една от най-плътно натоварените с риск точки на планетата, при това с изключително къс период на предупреждение.
Защо Тайван е потенциална точка на ядрен конфликт?
Тайван произвежда около 80 процента от микрочиповете в света, а днес чипове се използват във всичко — от телефони, перални и телевизори до дронове, високотехнологични оръжия и ракети. Това превръща острова в стратегически ресурс от първостепенно значение, а не просто в териториален спор.
Китай смята Тайван за изконна своя територия и в нито един момент не се е отказал от него, като политическото ръководство многократно е заявявало неизбежното приобщаване на острова, включително с използване на военни средства. САЩ се противопоставят категорично и са заявили готовност да защитават Тайван дори с военни средства, включително чрез влизане в открита война. Тук е и същественото: когато две ядрени държави влязат в горещ военен конфликт, употребата на тактическо или дори стратегическо ядрено оръжие става реална възможност, тъй като губещата страна има нарастващ стимул за ескалация. Именно това е причината експертите да следят Тайванския пролив със същото внимание, с което следят Източна Европа.
Какво представлява AUKUS и защо е създаден?
AUKUS е нов военен съюз за сигурност в Азиатско-тихоокеанския регион, формиран по подобие на НАТО, в който влизат САЩ, Великобритания и Австралия. Възможно е към него да се присъединят и Филипините, Япония, Сингапур, Тайланд, Малайзия и Южна Корея.
Вероятната цел, освен колективна сигурност, е възпиране на амбициите на Китай за регионално лидерство, а скритият подтекст най-вероятно е Тайван. Контекстът е, че Китай, разчитайки на подсилената си армия и производствени мощности, се зае да установи пълен контрол над Южнокитайско море — през което преминава по-голямата част от морския трафик на стоки от Азия към Европа, Африка и Близкия изток. Това влиза в пряк конфликт с интересите на Индонезия, Филипините, Виетнам и Южна Корея, в повечето от които има американски военни бази. Тоест става дума за контрол над един от най-натоварените търговски маршрути в света, което обяснява защо и двете страни го третират като въпрос от жизнено значение.
Как търговската война между САЩ и Китай се свързва с ядрения риск?
След обявяването на търговска война от САЩ срещу Китай отношенията между двете държави се обтегнаха. Американците забраниха употребата на китайски микрочипове поради опасения от шпионаж и предложиха ембарго върху чиповете, доставяни от Тайван за Русия и Китай. Макар на повърхността да няма сериозни военни търкания, политическите ръководства на двете държави не гледат приятелски едно на друго.
Основната стратегическа последица е, че това тласна Китай към партньорство със стария противник на САЩ — Русия. Със задълбочаването на икономическите и военните връзки между двете сили тяхната обща тежест нараства непропорционално. Според логиката, изложена в статията, ако САЩ поискат да неутрализират Китай, най-вероятният подход би бил да го ангажират в собствена война, а най-подходящият бъдещ противник за КНР би била Индия — двете държави имат обща граница, всяка от тях има над милиард население, силна военна индустрия и ядрено оръжие.
Каква е ядрената динамика между Индия и Пакистан?
Отношенията между Индия и Пакистан са сложни и предимно враждебни поради поредица от исторически и политически събития. Връзката е дефинирана от насилствения процес на разделяне на Индия през 1947 г., от конфликта около Кашмир и от няколко войни между двете страни. Терористичната атака срещу индийския парламент през 2001 г. довежда двете държави почти до прага на ядрена война.
Тревожната тенденция е, че и двете страни разширяват арсеналите си. Те разполагат с подобрени възможности за производство на обогатен уран, поради което според експерти биха могли да увеличат ядрените си арсенали през следващите 10-15 години двойно или дори тройно. Това засилва опасността от нова надпревара във въоръжаването в региона и от реална употреба на ядрено оръжие във военен конфликт в Азия. Особеното при тази двойка е, че времето за полет на ракета между двете страни е крайно късо — минути — което прави механизмите за деескалация практически неприложими при истинска криза.
Каква е ситуацията с Иран и Израел?
Иран е подозиран от над двадесет години в разработка на ядрена програма за военни цели. След серия от санкции САЩ изпращаха самолетоносачни групировки в региона в готовност да влязат във война, за да не позволят на Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Основната причина е твърдата позиция на аятоласите, че Израел не бива да съществува като държава, и произтичащото опасение, че Иран би могъл да използва ядрено оръжие срещу него.
От своя страна Израел, колкото и добре подготвен да е във военно отношение, съзнава, че е заобиколен от неприятелски настроени държави и че при едновременно нападение от всички страни не би издържал конвенционална война. Затова поддържа готовност да използва — по формулировката в статията — „ядрените ракети, които няма, но все пак ще ги използва“. Тази умишлена неяснота е самата същност на израелската ядрена доктрина: тя възпира, без да задължава, и без да предизвиква регионална надпревара чрез официално признание.
Какво остава основното ядрено противопоставяне в света?
Въпреки всички регионални огнища основното противопоставяне си остава това между Русия и САЩ. То е може би най-старото и най-мощно съперничество във всички сфери едновременно — политика, управление, наука, икономика, ресурси, пазари, валути, влияние и въоръжение. Началото му се корени още в края на Втората световна война.
Практическото значение за България е директно. Двете европейски ядрени държави от НАТО — Франция и Великобритания — е възможно да използват ядрено оръжие в отговор на нападение от страна на Руската федерация при евентуална война Русия-НАТО. България като член на НАТО се намира в непосредствена близост до потенциалния източен фланг на такъв конфликт. Това не означава, че ядрен удар по българска територия е вероятен, но означава, че последиците от ядрено събитие в региона — радиоактивен облак, срив в снабдяването, енергийна криза, бежански потоци — биха достигнали страната почти сигурно. Именно затова подготовката е разумна дори при ниска вероятност за пряк удар.
