Правила за оцеляване в група

Оцеляването е групов спорт. При разрушително земетресение затиснатите под отломките на сгради хора имат нужда от други хора, за да ги извадят. При голям горски пожар няма как да потушите огъня сами. Ако сте повече хора, по-лесно ще натрупате чували с пясък пред дома си, за да се защитите от наводнение. Голям пожар изисква целенасочените усилия на голяма група хора.

За съжаление бедствията, авариите тероризма и войната не пропускат и нашата държава. Всяка година имаме по някое голямо наводнение, което често взема жертви. Само за последните 5 години около 20 души загубиха животите си в наводнения. Всяко лято имаме полски и горски пожари, често достигащи къщи и вили и ако не са действията на стотици пожарникари и доброволци, материалните загуби щяха да са огромни. Последното голямо земетресение у нас беше през 2012 г. в Перник. Това не значи, че следващото е „закъсняло“ — вероятността от земетресение не се натрупва с времето и всяка година рискът е практически един и същ. Значи само, че сме имали дълъг спокоен период и че цяло поколение вече не помни какво е силен трус. На летището в Сарафово имахме и терористичен акт с жертви. При две войни в близост до нас, няма как да не помислим за това какво може да стане и готови ли сме да понесем бремето на всичко сами на раменете си или да се обединим с други хора, за да оцелеем заедно.

Колкото повече хора работят заедно по време на извънредно събитие, толкова по-малко ще са дадените жертви. Това е особено вярно, когато наблюдаваме временен разпад на обществото. Историята показва, че по време на война или по-точно на етнически конфликт, най-много оцелели има сред тези, които са успели да се организират в групи от 15-30 души и са се сработили. Отделянето от обществото и капсулирането в рамките на група доверени хора с еднакви цели и ценности, определено повишава шансовете за успех. За създаването на такава група единомишленици не трябва да се чака някое негативно събитие, а основите ѝ трябва да се положат още сега.

Ако сте сам, независимо какви провизии имате, каква техника, колко добре подготвено убежище, какви оръжия и колко муниции за тях… все някога трябва да спите. Сам човек не издържа дълго не само заради съня, но и се срива чисто психически. Ако има други хора и задълженията се разпределят между тях, ако има кой да поеме охраната, докато почивате и т.н., нещата стават много по-лесни.

Подбор на доверени хора

Събирането на група хора, споделящи общи цели, ценности, виждания, ресурси и допринасящи за груповата безопасност, значително ще повиши шансовете за оцеляване на всеки един от членовете на групата. Това е особено вярно за семейства с деца, както ще видите по-късно.

За съжаление, не можете просто да излезете на улицата и да съберете 20-30 човека. Трябва да сте сигурни, че с хората, с които ще бъдете поставени в екстремни условия, се разбирате, че държите един на друг, че всеки член на групата е важен, че всеки знае мястото си в йерархията на групата и няма да има разцепление или саботажи. 

Най-добре е да използвате собственото си семейство за основа на групата. Това са хората, на които може да имате най-голямо доверие и които със сигурност държат на вас и биха направили всичко за вас. Както и вие за тях. Съберете ги, обяснете им защо е важно да са подготвени за ситуации, които към днешния ден изглеждат далечни. Всичко много бързо може да се промени, а вие държите всички членове на семейството да останат живи и здрави. Позволете им да участват в подготовката и в решенията. 

Следват приятелите и техните семейства. Това са хората, с които се разбирате добре. Обсъдете отдалеч дали виждат притеснителни знаци както в природата и катаклизмите, които се случват през последните десетилетия или в геополитиката и нестабилността на някои държави във военно отношение. Попитайте ги какво биха правили, ако някакъв вид нежелано събитие се случи и ако отговорите им ви допаднат, може да обмислите възможността да ги включите към групата. Но не правете това веднага. Първо предложете тези приятели на собственото си семейство, обяснете защо смятате, че те ще са подходящи, с какво биха били полезни, с какви провизии, превозни средства или имоти разполагат. Ако не станат причина за раздор в семейството и всички се съгласят, че те биха допринесли съществено за оцеляването на групата, чак тогава ги посветете в плановете си.

Съседите са хората, с които може да се съберете най-бързо, имате съседни имоти и общ интерес да ги опазите от врагове и мародери. Ако живеете в къщи – може да споделяте ресурси, а в блок – може да блокирате входовете с мебели и да се редувате в даването на караул. Поговорете със съседите си относно вариантите за повишаването на сигурността в квартала и частната ви собственост по време на конфликти. По възможност организирайте регулярни срещи на всеки 3 или 6 месеца, проверявайте нивото на готовност и още какво друго може да направите.

Все пак имайте едно наум за съседите. Не ги правете част от групата и не споделяйте за подготовката и провизиите си. Някои от тях може да ви сметнат за параноици за това, че се подготвяте за война, а когато тя избухне, знаейки че вие имате всички необходими неща, които те нямат, веднага ще се сетят за вас. Бъдете много внимателни с кого и какво споделяте.

Може да се опитате да привлечете в групата хора със специфични умения – военен опит, медицински лица, автомонтьор, електроинженер, изобретател, химик, билкар, оператор на дрон или каквото е нужно на групата и плана ви. Преди да им разкриете плановете и членовете на групата си, опитайте се да ги приобщите в кръга на приятелите. Или по-добре изберете от приятелите си тези, които имат умения, полезни за групата, дори и да не са най-добрите в своята област.

Събирането със случайни хора не увеличава, а намалява шансовете ви за успех. Те може да нямат подготвени запаси като вас и или ще трябва да делите с тях, или ще поискат да отнемат вашите. По време на крупни катаклизми, настъпва някаква степен на беззаконие и непознат човек може дори да се опита да ви убие, за да вземе това, което имате. 

До излизане от зоната на напрежение внимавайте с кого се събирате, какво казвате и гледайте на всеки с недоверие. Най-добре избягвайте контакт с хора, които не са ви близки и не са от кръга на семейството, съседите и приятелите.

Полезни умения

В група търсим полезни умения, които да са необходими и са от решаващо значение за самата група. Вероятно опитът и компетенциите няма да бъдат притежавани от всички членове. Затова е добре тези, които имат умения, да се опитат да предадат знанията си на останалите или най-малкото да обучат поне още един друг човек.

Важно умение са медицинските познания, възможността да се третира и превърже рана или да се обездвижи крайник. Ако имате само един медик и точно той изпадне в нужда, някой друг трябва да бъде в състояние да му помогне. Ако го загубите, значи вече нямате медик.

И тук, като в оцеляването в дивата природа, важи правилото за дублирането на всичко важно, което гласи: „Ако имаш две, значи имаш едно. Ако имаш едно, значи нямаш нищо.“ Всяко нещо може да бъде загубено или да се повреди. Дори и хората. Затова всеки важен човек или предмет трябва да се дублира.

Организирайте регулярни срещи на групата, в които хората, притежаващи специални умения, да проведат презентация, да покажат и обучат останалите членове на базовите и най-важните неща, които всеки трябва да знае. Отделно, те трябва да изберат един или повече членове на групата, които да обучат в детайли в отделни срещи само между тях. Целта е групата да добие обща представа и базови умения, а всеки човек да има поне един заместник. Хубаво би било, ако всеки член на групата навлезе в детайли в поне две-три умения, характерни за други позиции.

Организационна структура и управление

Ако има нещо, което съм научил от военния спорт еърсофт е, че отбор без командир винаги умира първи. Армията е най-добрата организационна структура. Там всеки знае мястото и задълженията си. Не казвам, че трябва да репликирате организационната структура на армията, а че ви трябва управление. Много е хубаво, че „всички сме роднини и приятели и няма нужда от някой, който да се изявява като командир“, но това на един по-късен етап само ще внесе раздори, кавги и в крайна сметка ще застраши групата.

В едно семейство винаги има йерархия, знае се кой на кого е майка и баща, кой на кого е дете, кой е по-големият брат, но когато групата се състои и от външни хора, е редно да се избере индивидуален или колективен орган на управление. 

Първо е необходимо да се определи лидер на групата. Това трябва да е човек, когото всички уважават и са склонни да слушат. Обикновено е човекът, създал групата и основната ѝ спойка. Може да е този с най-много умения, най-отдаденият на подготовката, човекът с плановете или онзи на когото всички държат и вярват, за да ги води.

Ако в групата има повече от един лидер и те не работят заедно, това може да доведе до раздор и разпад на групата. Ако има формален лидер и неформален такъв, който оспорва решенията му или подкопава авторитета му, групата много скоро ще се разпадне на две отделни групи, което само ще я отслаби. Добър вариант, ако има повече от един лидер, е те да работят заедно, като единият е заместник на основния водач и хората са наясно, кой от тях двамата стои по-високо в йерархията.

На следващото ниво са хората със специални умения. Те вземат решения съгласно техните признати компетенции. Този, който разбира от военно дело, трябва да решава за охраната и сигурността. Който разбира от билки или медицина, трябва да решава въпросите, свързани със здравето на групата. Инженерът – с изграждането на подслон и поддръжката на съоръженията, механикът да има думата по всичко свързано с транспортните средства, готвачът да определя менюто и така нататък.

Във всяка група има позиции, които са „даващи“ и позиции, които са „получаващи“. Даващи обикновено са хората с определени умения, чиито действия допринасят за другите ѝ членове. Получаващите най-често са децата, но могат да бъдат и други възрастни хора, чиито способности към момента не са необходими на групата.

Всяка група трябва да се опита да пресъздаде мини версия на обществото в която основните позиции съществуват и изпълняват подобни функции. Вече уточнихме, че е нужно да има лидерско управление „кмет“ и „заместник-кмет“, заместникът може да е човекът с военни умения, който да ръководи сигурността на групата. В зависимост от ситуацията, двамата могат да си предават контрола един на друг. Голяма част от членовете трябва да изпълняват войнски задължения, да умеят да стрелят и да дават караули, за да осигурят безопасността на периметъра. 

Където има хора, има спорове и кавги. Те трябва да бъдат решавани бързо и справедливо. Човекът, към който всички изпитват най-голямо уважение е „съдията“ на групата. Обикновено е най-възрастният човек. За него или нея може да се предположи, че има достатъчно натрупан опит, за да може да арбитрира споровете справедливо. Решенията трябва да са окончателни и да бъдат приети от всяка страна, независимо дали ѝ харесва или не. 

Не правете най-възрастния човек „съдия“, ако е глупак или пристрастен. Намерете някой умен, неутрален и уважаван от всички членове и му възложете тази функция. За да бъдат приети решенията му, те трябва да са най-вече справедливи, разумни и в интерес на всички.

Едно от най-важните звена е медикът или билкарят. Ако нямате, опитайте се да привлечете външен такъв. Трябват ви ловец, градинар и готвач, които да се грижат за дългосрочното изхранване на групата. Обикновено готвачът отговаря и за съхранението и разпределението на провизиите. Ако искате пък да избегнете всяка сянка на съмнение, може да има „склададжия“ който да отпуска продукти на готвача и на всички останали.

Нужен ви „учител“ или „възпитател“. Това е човек, който ще се занимава постоянно и ще отговаря за децата в групата. Трябва да ги занимава и да знае къде е всяко дете, докато родителите му са на пост например. Ако групата извършва преходи и се налага да се изгради подслон ще ѝ трябва „строител“, който да измисли вида на подслона и да координира набирането на материали и сглобяването им в подходящо съоръжение. Ако вече имате постоянно убежище, „инженерът“ ще се грижи за безпроблемната работа на съоръженията – генериране на ток, осветление, отопление, напояване и комуникации. 

Почти всички трябва да са и „общи работници“. Да копаят, да садят, когато трябва, да цепят дърва, когато са необходими, да участват в готвенето, лова или други мероприятия. Всеки човек трябва да се стреми да бъде полезен и повече „даващ“, отколкото „получаващ“.

Често задавани въпроси

Защо оцеляването е групов спорт?

Защото почти всяко бедствие изисква повече ръце, отколкото има едно домакинство. При разрушително земетресение затиснатите под отломките се нуждаят от други хора, за да бъдат извадени. При голям горски пожар огънят не може да бъде потушен сам. Наводнението изисква трупане на чували с пясък — работа за група, не за човек.

Има и една причина, която важи независимо от вида бедствие и която сама по себе си е достатъчна: все някога трябва да спите. Колкото и провизии, техника, оръжие и муниции да имате и колкото и добре подготвено да е убежището ви, сам човек не може да поддържа денонощно наблюдение. Освен това самотата разрушава психиката бързо. Когато задълженията се разпределят и има кой да поеме охраната, докато почивате, всичко останало става възможно.

Каква е оптималната големина на групата?

Историческият опит показва, че при война и особено при етнически конфликт най-много оцелели има сред онези, които са успели да се организират в групи от 15 до 30 души и са се сработили.

Логиката зад този размер е практическа. Групата трябва да е достатъчно голяма, за да покрие всички функции — охрана на смени, изхранване, медицинска помощ, грижа за деца, поддръжка — но и достатъчно малка, за да остане управляема и да се изхранва. Ключовата дума обаче е „сработили“: група, събрана в деня на бедствието, не е група, а тълпа. Затова основите ѝ трябва да се положат предварително, а не да се чака негативно събитие.

Как се подбират хората за групата?

Не можете просто да излезете на улицата и да съберете двадесет души. Трябва да сте сигурни, че с хората, с които ще попаднете в екстремни условия, се разбирате, че всеки държи на останалите, че всеки знае мястото си в йерархията и че няма да има разцепление или саботаж.

Редът на разширяване е конкретен. Най-добрата основа е собственото семейство — това са хората с най-високо доверие. Следват приятелите и техните семейства, но с важно уточнение: първо ги обсъдете със семейството си, обяснете защо смятате, че са подходящи и с какво биха допринесли, и едва след като всички се съгласят, ги посветете в плановете. След тях идват съседите, но за тях важи предупреждение: те са хората, с които може да се съберете най-бързо и да блокирате входа или да си давате караул, но не ги правете част от групата и не споделяйте с тях за запасите си.

Защо събирането със случайни хора е опасно?

Защото то не увеличава, а намалява шансовете за успех. Причината е ресурсна и поведенческа едновременно.

Случайно присъединили се хора най-вероятно нямат подготвени запаси. Това означава, че или ще трябва да делите вашите, или те ще поискат да ги отнемат. При крупни катаклизми настъпва известна степен на беззаконие, а непознат човек може да се опита да ви убие, за да вземе това, което имате. Затова правилото до излизане от зоната на напрежение е строго: внимавайте с кого се събирате, какво казвате и гледайте на всеки с недоверие. Най-добре избягвайте контакт с хора извън кръга на семейството, приятелите и съседите.

Кои умения са необходими в групата?

Търсят се уменията, които са от решаващо значение за самата група: медицински познания, военен опит, автомонтьор, електроинженер, химик, билкар, оператор на дрон — в зависимост от плана.

Начинът на привличане обаче има значение. Преди да разкриете плановете и състава на групата на човек с полезно умение, опитайте се да го приобщите първо в кръга на приятелите. Още по-добър вариант е да изберете сред вече близките си хора онези, които имат нужните умения, дори да не са най-добрите в областта си. Причината е, че доверието е по-трудно за придобиване от умението — умение може да се предаде, а доверие не може.

Какво е правилото за дублирането?

Правилото гласи: ако имаш две, значи имаш едно; ако имаш едно, значи нямаш нищо. То важи и в оцеляването в дивата природа, и в групата — с една съществена разлика.

Разликата е, че тук то се отнася и за хората. Ако разполагате само с един медик и точно той пострада, някой друг трябва да е в състояние да му помогне. Ако го загубите, значи вече нямате медик. Затова хората със специални умения са длъжни да предадат знанията си — минимум да обучат още един човек. Практическото решение са регулярни срещи, на които всеки специалист провежда обучение за цялата група по базовите неща и отделно обучава в детайли един или повече заместници. Целта е групата да има обща представа и базови умения, а всеки човек — поне един дубльор. Идеалният вариант е всеки член да владее в детайли по две-три чужди умения.

Защо групата се нуждае от управление?

Защото отбор без командир винаги умира първи. Аргументът, който статията дава, идва от практиката на военно-приложните спортове и е потвърден от всяка организационна структура.

Възражението „всички сме роднини и приятели, няма нужда някой да се изявява като командир“ звучи разумно, но на по-късен етап води до раздори, кавги и в крайна сметка застрашава групата. В едно семейство винаги има естествена йерархия, но когато групата включва и външни хора, е редно да се избере индивидуален или колективен орган на управление. Първо се определя лидер — човек, когото всички уважават и са склонни да слушат. Обикновено това е създателят на групата и основната ѝ спойка: този с най-много умения, най-отдаденият на подготовката или човекът с плановете.

Какво се случва, ако има повече от един лидер?

Това е един от най-опасните вътрешни рискове. Ако в групата има повече от един лидер и те не работят заедно, резултатът е раздор и разпад.

Особено разрушителна е комбинацията от формален лидер и неформален такъв, който оспорва решенията му или подкопава авторитета му — групата бързо се разпада на две, което я отслабва двойно. Работещото решение е двамата да действат заедно, като единият е ясно определен заместник на другия и всички са наясно кой стои по-високо в йерархията. На следващото ниво стоят хората със специални умения, които вземат решения в рамките на признатата си компетентност: разбиращият от военно дело отговаря за охраната, медикът — за здравето, инженерът — за подслона и съоръженията, механикът — за транспорта, готвачът — за менюто.

Как се структурира групата като мини общество?

Всяка група трябва да пресъздаде умалена версия на обществото, в която основните функции съществуват. Освен лидер и заместник, който често отговаря за сигурността, са необходими и няколко специфични роли.

Едната е „съдия“ — човекът, към когото всички изпитват най-голямо уважение и който решава споровете. Обикновено това е най-възрастният, тъй като се предполага натрупан опит, но статията прави важно уточнение: не правете най-възрастния съдия, ако е неразумен или пристрастен; изберете човек, който е умен, неутрален и уважаван, а решенията му трябва да са окончателни, справедливи и в интерес на всички. Необходими са още медик или билкар; ловец, градинар и готвач за дългосрочното изхранване; по възможност отделен отговорник за склада, за да няма съмнения при разпределението; и „учител“, който да отговаря за децата и да знае къде е всяко от тях, докато родителите са на пост.

Какво означава да си „даващ“, а не „получаващ“?

Във всяка група има позиции, които дават, и позиции, които получават. Даващи обикновено са хората с определени умения, чиито действия допринасят за останалите. Получаващи най-често са децата, но могат да бъдат и възрастни хора, чиито способности в момента не са нужни на групата.

Това разграничение не е оценъчно, а функционално, и от него следва основното правило за поведение в група: почти всички трябва да са и общи работници. Да копаят, да садят, да цепят дърва, да участват в готвенето и в другите дейности. Всеки трябва да се стреми да бъде повече даващ, отколкото получаващ. Групата издържа не защото има специалисти, а защото никой не смята задачата за чужда — и именно това е разликата между работеща група и събрани на едно място хора.