Умения за оцеляване по време на война
Много хора вярват, че следващата война ще е ядрен апокалипсис. Смятат, че стигне ли се до директен сблъсък между НАТО и Русия ще бъдат изстреляни хиляди ядрени ракети, които ще унищожат цялата земя. След което ще започне ядрена зима, траеща 10 години и който е оцелял ще завижда на загиналите веднага. Това няма да се случи!
Това би било война без победител, а не това е целта. Ако на някой политик все пак му хрумне да даде заповед за използването на целия арсенал, той ще бъде спрян, арестуван и свален от власт от собствените му генерали. Всеки знае, че при такава заповед всеки, който той е познавал след 40 минути няма да го има. Деца, роднини, съседи приятели… Това няма да го допуснат и би било ултра крайна мярка, след като са минали през другите сценарии.
Несъмнено употребата на ядрено оръжие е напълно възможна, но не в обема който апокалиптиците си представят. По време на ядрената надпревара двете основни ядрени сили са се съревновавали и в големината и радиоактивността на ядрените бомби. Дори академик Андрей Сахаров, на който има кръстен булевард в София е открил начин за правенето на ядрената бомба още по-радиоактивна, чрез добавянето на втори ядрен компонент, което я прави значително по-опасна и по-замърсяваща. Свирепостта и дълготрайният ефект на тогавашните стратегически ядрени оръжия са поставили изключително висок психологически и морален праг пред тяхното използване и след Хирошима и Нагасаки, никога не е била ползвана ядрена ракета във военен конфликт.
Не ме разбирайте погрешно, военните искат да използват най-мощното си оръжие. За това през последните десетилетия се разработват нови по-малки и „по-чисти“, тактически ядрени бойни глави. С такива разполагат както САЩ, така и Русия и двете сили разположиха части от тактическите си ядрени ракети съответно в базата Рамщайн в Германия и в Беларус.
Ракетите от този тип могат да бъдат използвани за пълното унищожение на военна база, например. Някои от по-малките ракети постигат радиус на унищожение от около километър и замърсяване на района само на няколко километра около удара. Някои експерти твърдят, че след три години на поразеното място може отново да има хора.
Удари с тактически ядрени ракети по градове не се очакват. Основна тяхна цел ще са военни бази, струпвания на жива сила и техника, складове за горива и боеприпаси, ПВО комплекси, военноморски бази, фабрики и т.н. Почти всички от изброените се намират извън населени места или в покрайнините на населени места.
Според експертите е напълно възможна ограничена размяна на ядрени удари по военни обекти с тактическо ядрено оръжие, но не и ядрен апокалипсис. А според мен, след тази размяна ще се уплашат от пълномащабна ядрена ескалация и най-накрая ще седнат да преговарят за мир.
Какво означава всичко това за обикновените граждани?
САЩ и Русия ще се въздържат от директни удари по тяхна територия. Възможно е да станем свидетели на размяна на ядрени удари по територията на Украйна, Беларус, Полша, Германия, Румъния, Финландия, Швеция и в Черно море (Севастопол). Разбира се, не всички заедно, но това са най-застрашените държави.
В България няма да усетим ударните вълни, но някакво количество радиация може да достигне до нас и радиационния фон в Европа вероятно ще се покачи. Зависи на къде духа вятъра, но така или иначе тези нискорадиоактивни частици бавно ще се разнасят в продължение на десетки години.
Имайте предвид, че при Чернобил през 1986-та, се разтапя ядрен реактор и в продължение на седмици или месец в атмосферата се изстрелват тонове радиоактивен прах, който лети и се разнася из цяла Европа. Определена е карантинна зона от 35-40 километра, а извън нея и в момента живеят хора.
При ядреният взрив термоядрената реакция трае секунди, нагрява всичко до милиони градуси и превръща в пара всичко около себе си, след което частиците радиоактивна изгоряла прах се посипват около мястото на удара. Ако има дъжд или мъгла, замърсяването е по-малко като площ. В ясен ден с вятър, прахът може да се разнесе по-далече. Но колкото и да е, той като количество ще е стотици хиляди пъти по-малко от това, което е излязло от Чернобил.
Никой не знае ще достигне ли до България такъв облак с радиоактивни частици, но ако това стане първо гражданите трябва да знаят как да се предпазят и второ трябва да имат консервирана храна и вода вкъщи, тъй като тези храни, които са на полето могат да бъдат заразени.
В какво се заключава предпазването?
Затваряте се вкъщи и до колкото е възможно херметизирате жилището. Не отваряте прозорците през първите 24 часа, след което може да ги отваряте за по 10-15 мин на всеки 3-6 часа. Не излизате навън в следващите 72 часа, а ако се наложи да излезете, ходете с мокра марля или друго предпазно средство, което няма да позволи да погълнете радиоактивна прах. При връщане вкъщи съблечете внимателно дрехите си (за предпочитане отвън) и ги поставете в найлонов плик извън дома, след което се изкъпете обилно със сапун и вода, като внимавате да не драскате кожата с нокти. Следвайте инструкциите на властите, които ще бъдат излъчвани по радиата и телевизиите и при симптоми на лъчева болест веднага се обърнете, към лечебно заведение. Следващото важно нещо е да имате вкъщи консервирана и дълготрайна храна произведена преди датата на заразяването.
При ядрен удар по военна база на наша територия, е възможно да видите взрива. Не гледайте кълбото, а залегнете с крака в посока на взрива и изчакайте да минат ударните вълни. След това имате около 15 минути, за да се приберете в затворено помещение и отново се изкъпете обилно и затворете плътно врати и прозорци. Ако отваряте за проветрения, измивайте често пода с мокър парцал. Точните инструкции, за това какво се прави при ядрен взрив наблизо, са в книгата „Пълно ръководство за оцеляване по време на война“
Ако трябва да се върнем на мита, трябва да кажем, че дори и при ядрен апокалипсис, няма да загинат всички хора на света. Ако предположим, че в България има 3-4 значими военни обекта на НАТО и все пак бъде ударена столицата, тези обекти ще бъдат заличени, но населените места, които се намират на повече от 40-50 километра няма да бъдат толкова засегнати и ако хората знаят какво да правят ще останат живи. Това означава, че на места като Сандански, Котел, Русе, Видин и т.н. отдалечени от стратегически обекти, милиони хора ще са живи и здрави.
Но какво, ако бъдат изстреляни всичките хиляди ядрени ракети. По-голямата част от тях ще се изсипят върху Русия, САЩ и Западна Европа. При нас ще са тези няколко, ако въобще някой ни вижда като военна заплаха. В света ще се вдигне облак, който няма да слезе 10 години и ще закрие слънцето и ще започне ядрена зима. Няма да има растения, ще настъпи глад. Това наистина е така, но не в целия свят. Ще бъде засегнато предимно северното полукълбо. Държавите от Латинска Америка, Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия ще бъдат значително по-малко засегнати или напълно незасегнати.
При направени симулации на земен ядрен удар със 150 килотонна ядрена бойна глава по София, бе компютърно изчислено, че ще има 145 920 загинали и 194 780 ранени. Това означава, че над милион човека ще са живи и здрави след директен ядрен удар по София. Ако тези хора знаят какво да правят в първите 15 минути след взрива, те могат да продължат да бъдат живи и здрави и да се разминат с минимална или никаква радиация, след което след 72 или повече часа в импровизираните си противорадиационни убежища могат да се евакуират към градове, които са на над 40 км от столицата. След като получат помощ там, ако условията за живот в северното полукълбо не са подходящи, вероятно стотици милиони оцелели хора ще се мигрират към незасегнатите държави.
Това несъмнено ще е най-голямата хуманитарна и продоволствена криза на планетата, но цялото човечество няма да изчезне. Човешкият вид е много адаптивен. Може и броя на хората да бъде силно редуциран, но не и да изчезнем напълно като цивилизация.
Както видяхме в най-лошия сценарии, няма напълно да унищожим планетата, няма всички хора да умрат и ще има страшно много оцелели дори и при масиран ядрен удар, които ако знаят какво да правят ще останат живи и здрави и ще имат възможността да потърсят за себе си и близките си по-добро място, на което да продължат живота си.
