Ще има ли трета световна война?

Краткият отговор е: щом е имало първа и втора, значи ще има и трета. Друг е въпросът кога точно ще започне. Според не малко анализатори и военни експерти Третата световна война вече е започнала, но още не е навлязла в горещата си фаза. Лагерите са оформени, привличат се съюзници, непряко си пречат и създават икономически трудности, всички трупат оръжие и правят планове за предстоящата война.

Чакайте! Какви са тези планове за война?
Преди да си отговорим на този въпрос трябва да разгледаме цяла плеяда от събития, които са ни довели до тук където сме. За много хора, опасността от война се появи преди година и половина с нападението над Украйна от страна на Русия. Тъжната истина е, че опасността от война е била наблизо в продължение на над 20 и повече години.

За да обхванем цялата картинка, трябва да погледнем в генезиса на нещата и да мислим глобално. Предупреждавам, че тази статия ще е дългичка, но за 30 минути ще разберете какво е станало през последните 30 години и как сме стигнали до тук.

Преди да започна, трябва да направя едно изявление, за да знаете що за човек я пише. Роден съм през 1979 г. Хванах малко от комунизма, бях в съзнателна възраст, когато комунизмът падна. Бях тинейджър в едни от най-хубавите години на нашата планета – 90-те. Време в което противоборството между САЩ и СССР беше затихнало. По силата на това, което ни бяха учили в училище обичах Русия. Благодарение на американското кино, обичах САЩ. Исках да бъда полицай в Ню Йорк. Смятах, че всички можем да бъдем приятели.

След време станах възрастен мъж и мога да кажа, че в момента не бих живял нито в Русия, нито в САЩ. Започнах да се интересувам от политика и геополитика и видях, че всяка от тези две свръх държави има своите интереси в глобален мащаб и те понякога бяха взаимоизключващи се.  

Не мога да кажа, че обичам Русия, но не мога да кажа, че я мразя. Чувствам се неутрален по отношение на нея. Не мога да кажа, че обичам САЩ, но в никакъв случай не ги мразя. Чувствам се неутрален по отношение на тях. Разбирам, че всяка държава има нейни собствени цели, интереси и методи да ги постига и в рамките на това, други държави могат да бъдат привлечени да участват или могат да пострадат.

Възприемам себе си като наблюдател на световните събития и искрено ми се иска да не бяха такива, но осъзнавам, че те са такива, защото трябва да бъдат такива. Такива са плановете. Това е като една гигантска партия шах, в която всеки прави своите ходове и всеки променя своите планове спрямо ходовете на противника. А ние сме само пешки в тяхната голяма игра.

Да започнем отначало

Студената война. Една война, което не се състоя и де факто не завърши. Това беше тиха война, водена от тайните служби, понякога и от военните, която се водеше 45 години до обявяването на нейния край с разпадането на СССР и източния блок. СССР и Варшавският договор се разпаднаха, но службите останаха, ядрените ракети останаха, заплахата за взаимно унищожение остана. Светът си пое глътка въздух, но генезисът на цялото напрежение остана да тлее тихо в кабинетите на военните и тайните служби.

Съединените щати, виждат наследника на СССР – Русия, като единствен конкурент на военната им доминация и единствената държава, която може да нанесе непоправими щети или да ги унищожи. Дори след разпада на източния блок, ясно може да се види в холивудските продукции, че руснаците са лошите. Цели поколения американци са учени, че Русия е врага, както и цели поколения руснаци са учени, че САЩ е врага.

За да предпазят себе си от евентуален ракетен ядрен удар, Съединените щати създадоха системата си за противоракетна отбрана ПРО. Нейната задача беше да регистрира пусковете, да прихване балистичните ракети на Русия и да ги унищожи с ракети-прихващачи, така, че те да не могат да достигнат до територията на САЩ. Тази система ги постави в доминираща позиция спрямо руснаците.

Може би тук трябва да споменем разликите във военните доктрини на Русия и САЩ по отношение на използването на ядрено оръжие. Доктрината на Русия предвижда използване на ядрено оръжие само, ако срещу нейната територия бъде изстреляно или използвано ядрено оръжие.  Доктрината на САЩ допуска възможността за превантивен, изпреварващ ядрен удар с който могат да „обезглавят“ вражеска държава. Т.е. унищожение на президента и висшият команден състав на армията, за да не може да издаде заповед за ответен ядрен пуск на наличните ракети.

Руснаците бяха и все още са силно притеснени от тази възможност. Техният отговор беше създаването на системата „Периметър“, още позната като „Мъртва ръка“. Ако тази система засече ядрени детонации по територията на Русия и липса на връзка с ръководството, автоматично задейства всички ракети на Русия и те се изстрелват по предварително зададените им направления. Освен това, започнаха програми за модернизиране на ядреният си комплекс създавайки модели, които не летят по балистична траектория. Балистичните ракети са лесни за прихващане, веднъж установена траекторията и скоростта на ракетата, компютрите лесно изчисляват къде и след колко време тя може да бъде унищожена с ракета-прихващач.

Новите междуконтинентални ракети на Русия, нямаха тази „слабост“. Те имат възможност за промяна на траекторията, смяна на височината и скоростта, както и маневриране и завои. В някой случаи започват да летят ниско следвайки терена, а други модели стигат до стратосферата и се спускат перпендикулярно надолу към целта, правейки отбраната невъзможна. Но все пак им остава една слабост и това е началната фаза на полета, докато ракетата набира височина и скорост.

Типичното долетно време на Топол-М или Сармат е около 40-45 минути. За да бъде свален в началният етап на полета, ракетата-прихващач, трябва да бъде разположена съвсем близо до мястото на изстрелване, ако прихващачът пристигне след 20-25 минути вече ще е твърде късно. За това, САЩ имаха нужда да докарат елементи от системата си ПРО, колкото може по-близо до границите на Русия. Това щеше да им позволи да унищожават руските ракети още над територията на Русия.

Китай и Индия не биха приели военни бази на САЩ. Монголия няма армия и границите и се охраняват от Русия. Казахстан, Туркменистан, Киргистан, Азърбайджан и Грузия бяха под силно руско влияние. Най-близките държави в южно направление бяха Афганистан, Ирак, Иран, Сирия.

Дали „войната срещу тероризма“ беше част от глобалната игра, не мога да твърдя със сигурност, но много хора твърдят, че атентатът на 11 септември 2001-ва е ръководен от САЩ, за да могат да нападнат Афганистан и в последствие да ограничат свободите на собствените си граждани и да наложат глобално следене на комуникациите. Дали това е така, не знам, но само няколко часа след падането на кулите близнаци, Джордж Буш обяви, че виновник за атентата е Афганистан и превзеха тази държава, поставиха про-американски президент и откриха американски военни бази. Американците вече имаха бази в Кувейт, но 2003-та година под предлог, че Ирак разполага с оръжие за масово унищожение, нахлуха и превзеха Ирак, инсталираха про-американско ръководство. За да сме обективни – оръжия за масово поразяване не бяха открити.

Следващи в списъка бяха Иран. Тук предлогът за нападение беше ядрената програма на Иран и пресичането на възможността Иран да създаде собствени ядрени оръжия. Както при всяка война, САЩ първо наложиха санкции. Целите на санкциите са да се създаде политическа криза в държавата, да бъде лишена от финансови постъпления и да се ограничи възможността за въоръжаване и водене на война и не на последно място спиране на достъпа до технологии, които могат да бъдат ползвани за военни цели.

В този момент САЩ решиха да изнесат елементи на системата ПРО в Европа, за да пазят с нея европейските си партньори. Русия разчетоха в това план да бъдат доставени ракети, в близост до нейна територия, които могат да достигнат до Москва за по-малко от 10 минути. Съединените щати, нееднократно излизаха с изявление, че ПРО в Европа ще се ползва само за защита на европейските държави и няма да бъде използвана за нападения над Русия. Русия направи предложение на САЩ, да разположат ракетите си в Европа и щом целта е да се пазят от Иран и тя би помогнала като им даде радара си в Калининград. Американците отхвърлиха предложението, което руснаците разчетоха, като знак, че САЩ все пак искат да ползват ПРО срещу Русия.

По това време руснаците заплашиха, че ако елементи на ПРО бъдат изградени в Полша, Румъния и България, те ще ги считат за легитимна военна цел и ще нанесат удари с които да ги унищожат. България отказа да приеме елементи на ПРО на своя територия и те бяха изградени само в Полша и Румъния. Не последва военен удар, но напрежението между САЩ и Русия се покачи до връхната си точка в която целия свят очакваше Русия да започне ядрена война срещу Щатите. Само специалистите следящи тези събития знаеха колко близо бяхме до ядрен Армагедон. Повечето хора си живееха спокойно живота не подозирайки нищо.

Изправени пред възможността за пълно и взаимно унищожение, САЩ направиха крачка назад като прехвърлиха конфронтацията с Русия на НАТО. Целта вероятно е била НАТО и Европейските държави да заемат по-активна позиция в борбата с Русия, както и вероятно половината от руския ядрен арсенал да бъде насочен към Европа, а останалите наполовина по-малко ракети да бъдат прихванати от ПРО на Щатите. През 2009-та това беше само хипотеза, но в светлината на сегашните събития се вижда, че всичко е станало точно така, както предполагаха геополитическите анализатори.

Междувременно, самолетоносачи на САЩ бяха изпратени в готовност в близост до Иран. Русия изпрати и собствен флот в региона и предупреди, че започването на война срещу Иран може да доведе до сериозна ескалация. Междувременно съседна Сирия се обяви в подкрепа на Иран и се очакваше, ако такава война започне Сирия да снабдява Иран с всичко необходимо. Иран е най-голямата военна сила в региона и изправени пред възможността за война със САЩ обявиха, че ако такава започне ще се бият до последно и междувременно ще затворят Ормузкият проток през който минава целият експорт на петрол от Персийският залив за целият свят.  Този план бе оставен на пауза, докато бъдат елиминирани тези, които биха помогнали на Иран.

След колосалните загуби в жива сила във Виетнам, Афганистан и Ирак, американските военни разработиха система за „война от четвърто поколение“ . Това е война, при която един от основните участници не е държава, а недържавни сили, водещи военни действия в привидно децентрализирана форма. Тя предвижда американски войници да не участват във война, а САЩ само финансират опозиционни фракции, предоставят инструктори, оръжие, подкрепа, разузнавателна информация и т.н. и войници на един народ се бият с официалната власт в собствената си държава.

Системата за война от четвърто поколение беше успешно тествана в Либия и Египет и получи най-широкото си приложение в бъдещият съюзник на Иран – Сирия. Там Опозиционната сирийска армия завзе почти половината страна, случайно или планирано се създаде фракцията Ислямска държава, която по-късно се самообяви за държавно формирование, но не беше призната от никого. Факт е, че тя държеше най-богатият на петрол регион, лишавайки правителството на Сирия от сериозни постъпления. В Сирия се сблъскаха интересите на кюрдите, Иран, Турция, Израел, САЩ, Русия…

Ако правителството в Сирия беше паднало, вероятно щяхме да сме свидетели и на война между САЩ и Иран. След поискана помощ от страна на Башар Асад и намеса на Русия, конфликта в Сирия е затихнал, макар и не напълно. Ислямска държава е унищожена, но големи части от територията на Сирия все още са окупирани и на нейна територия все още има военни части на Русия, Израел, Иран, Турция и вероятно на САЩ.

Влизам в тези наглед несвързани подробности, защото те ще имат решаваща роля за самоопределянето на държавите в рамките на двата лагера, които ще водят Третата световна война.

Ако САЩ и НАТО в действителност са искали война с Русия, вероятно са търсили кой може да започне и да има шанс успешно да води война срещу Русия. В рамките на НАТО Турция има втората по големина армия. В базата Иджирлик бяха преместени американски тактически ядрени ракети. Три дена Турция обявяваше, че руски военни самолети са навлизали в турското въздушно пространство по време на мисии в Сирия. На третия ден два турски F-16 свалиха руски бомбардировач, захождащ за кацане в базата в Хмеймим.

Свалянето на руски боен самолет е повод за военен отговор. Руснаците обаче вероятно са взели предвид, че ако атакуват базата Иджирлик от където са излетели двата изтребителя, това може да се изтълкува като нападение над държава членка на НАТО и това да предизвика война между Русия и НАТО. Нямаше военен отговор, а само икономически санкции от страна на Русия.

Няколко месеца по-късно в Анкара, по време на речта си, пред камери бе убит руският посланик в Турция. Посланикът на една държава в друга държава е със статут на президент. Убийството на руски „президент“ отново е повод за война. Може би в този момент Ердоган се усети, че Турция е готвена за жертвен агнец и преосмисли отношенията си с Русия. Извини се, изплати обезщетения за бомбардировача и на семействата на загиналите пилоти, а Русия премахна санкциите, пусна отново руските туристи и даде на Турция С-400. Придобиването на С-400 от Турция и сближаването ѝ с Руската Федерация не се хареса на САЩ и те заплашиха Турция, че ще бъде изключена от програмата за придобиване на изтребители от 5-то поколение. Въпреки това турците продължиха да развиват отношенията си с Русия.

Не след дълго последва и неуспешният опит за преврат срещу Ердоган, ръководен от пет турски (разбирай Натовски генерали), вероятно получили инструкции и координирани отвън. Последваха арестите на над 100 000 човека в Турция. Ердоган запази властта си и добрите си отношения с Русия, което му навлече гнева на САЩ и турската лира бе подложена на невиждан натиск и изгуби 90% от стойността си. Вероятно очакванията на САЩ са били, че турският народ ще е толкова недоволен, че да свали Ердоган от власт или поне да избере друг президент, но очакванията и за двете не се оправдаха.

Междувременно в Либия все още се водят военни действия, като и Русия и Турция подкрепят различни страни в конфликта, но това не пречи на официалните им взаимоотношения.  В Сирия също текат процеси и военни действия на различни формации и държави, но вече никой не говори за това, защото вниманието на света бе привлечено към Украйна.

През 2013-та, тогавашният президент Виктор Янукович, рязко сменя политическата посока на страната, като зарязва идеята Украйна да се присъедини към ЕС, а обмисля присъединяване към новосформиращият се Евразийски съюз на Путин. Вероятно е получил много изгодни условия, за да смени геополитическата ориентация на страната, но народът явно не иска това, което прераства в протести, опит за преврат и бягството на Янукович в изгнание, за да се спаси.

Украйна е на път да се присъедини към Евросъюза и изразява желание за присъединяване към НАТО. Преди нея десетки държави-членки на разпадналият се Варшавски договор, вече са се присъединили към НАТО и шансовете на Украйна изглеждат твърде вероятни. Освен това, без Турция, която да поеме най-голямата тежест на една бъдеща война с Русия, Украйна се явява като подходящ кандидат, тъй като разполага с четвъртата по големина армия в света, която до някаква степен е равностойна на турската армия.

С разпадането на СССР, противникът на НАТО – Варшавският договор се саморазпуска, но въпреки, че остава без опонент, НАТО продължава да съществува. Русия има против съседна на нея страна да е членка на военен съюз, създаден преди десетки години с единствена цел да ѝ противостои.

Възможното разполагане на натовски бази и съоръжения на по-малко от 500 км и долетно време на ракети до Москва, по-малко от 3 минути е голям проблем за Кремъл. Три минути са твърде кратко време, за да бъдат укрити в противоядрен бункер руският президент и генералите му. Това още повече поражда параноя и опасения от изпреварващият, обезглавяващ ядрен удар предвиден в американската ядрена доктрина.

Още две събития имат пряко отражение върху руските страхове. Първото е излизането на САЩ от договора за неразпространение на ядрени оръжия и преместването на американско ядрено оръжие в неядрени европейски и азиатски държави. Второто е излизането на САЩ от договорът за забрана на ракетите с малък и среден обсег, забраняващ на Русия и САЩ да имат ракети с обсег от 500 до 1500 километра, точно за да избегнат възможността за изненадващ удар.

В резултат на това руснаците очакваха, когато Украйна стане член на НАТО на нейна територия да бъдат разположени точно такива ракети, които да ударят Москва за под 3 минути, да унищожат руското ръководство и когато системата „Мъртва ръка“ се задейства, руските ракети да започнат да бъдат прихващани и сваляни над територията на Русия от базите в които САЩ имат военни бази.

Това далеч не е най-главният проблем на Русия, защото независимо от прихващачите, не малка част от ракетите ѝ ще стигнат целите си и едва ли някой би искал това да се случи. По-важна е руската черноморска база в Севастопол. Това е единствената дълбоководна база в топло море което не замръзва през цялата година. Там се държат бойни кораби и ядрени подводници. От Кримската база се контролира цялото Черно море. Тази база е от изключителна важност за Русия и точно тя е и причината за настоящата война в Украйна.

Но всяко нещо с времето си. Както всички знаем, руски войски нахлуха в Крим, организираха референдум за отделянето на Крим от Украйна и присъединяването му към Русия. По това време вече отдавна има анти-руски настроения сред украинците и окупацията на Крим и откъсването му от страната изправя украинците и руско-езичните украинци на нокти. Има размирици, тормоз, побои и смъртни случаи. Със или без подкрепата на Русия още две населени предимно с рускоезично население области Донецк и Луганск обявяват независимост и искат присъединяване към русия – нещо, което тя първоначално отказва. Заформя се нещо като гражданска война, между армията на Украйна и опълчението на новосформираните „републики“ – ДНР и ЛНР. Русия неофициално подпомага опълчението, като официално не се намесва, но всички знаят, че е имало такава намеса – каква точно и в какви обеми за момента не е ясно.

В опит да си върнат Крим, украинците спират тока и водата на Крим. Руснаците започват да доставят генератори и да доставят всичко по вода. Това е изтощително, времеемко и неефективно, за това създават в невероятно кратки срокове мост между Крим и Русия по който вече се доставят всички важни суровини, включително и оръжие.

Седем години украинците воюват със собствения си народ, като през това време активно се подготвят за сблъсък с Русия. Някои анализатори казват, че украинската армия е подготвяла голяма офанзива, с която да си върне териториите на Донецка и Луганска област. Според същите, Русия е изпреварила атаката с един ден и на 21 февруари 2023 година Русия напада Украйна.

Първоначалният план Украйна да бъде подчинена за една-две седмици претърпява пълен крах. Украинците са чакали това отдавана не само са били подготвени, но вече и са имали над седем години опит във войната. Руските войници, направо не са знаели какво се случва, тъй като за повечето това е първата война и нахлуването им в Украйна е било изненада и за тях самите.

Резултатът от това е продължаващата вече над година и половина война и над милион загинали хора и от двете страни. Първоначално имаше няколко кръга на преговори, които се провалиха. Сега, мирни преговори няма. Всяка от страните декларира, че ще се бие за победа.

Войната продължава толкова дълго благодарение на непрестанните доставки на муниции и военна техника от САЩ и европейските държави членки на НАТО. САЩ са предоставили военна помощ на Украйна в размер на десетки милиарди долари, с които украинците изкупуват военна продукция по целия свят. Един американски сенатор се изрази, че това са най-добре похарчените пари, защото умирали много руснаци. Според някои коментатори, американските висши военни изпитвали огромно удоволствие да гледат как бившите „съветски републики“ се бият с Русия и врагът им понася загуби, без те да губят нито един американски войник.

Преди много време анализаторите предричаха, че войната между Русия и Западна Европа ще се води на територията на източна Европа. За бойно поле са определени Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Румъния, България, Турция, Полша, Чехия, Сърбия, Черна Гора, Албания, Хърватска, може би Унгария и вероятно Германия, която САЩ все още смятат за враг от ВСВ. Новото е привличането на Финландия и Швеция, но те ще имат своята роля за откъсването на руският анклав Калининград и контролът над Баренцово море.

България е определена като част от Източният фланг на НАТО и поради това, че не сме на първа линия тук са изградени американски бази, складове и команден център на НАТО. Носят се слухове за подготовката на огромна натовска база в североизточна България, търсене на място за нова военноморска база на НАТО по нашите брегове и прерастване на военният контингент на НАТО в бойна бригада. За последните години огромни количества военна техника се доставиха във всички натовски държави от първа и втора линия. Бойната група на НАТО на източния фланг надхвърля 300 000 човека. Очевидно НАТО има готовност да защити членовете си, както и да се намеси във войната на страната на Украйна. Мирни преговори няма. Всички сме на един инцидент разстояние от военен сблъсък между НАТО и Русия.

Тук е време да си припомним за плана на САЩ от 2009-та година (приблизително, може и да е замислен по-рано) да конфронтират НАТО (предимно Европа) с Русия. Някои казват, че силите на НАТО не се включват във войната, защото чакат удобен момент, Русия да бъде изтощена и да е изразходвала по-голямата част от мунициите си, без да има възможност да ги възстанови.

Руснаците си дават ясна сметка, че те не воюват с Украйна, а индиректно воюват с 30 държави от НАТО и не си дават много зор в Украйна, защото във фонов режим се готвят за истинската война, която ще последва после.

Впечатление прави, че руснаците използват във войната в Украйна почти изцяло стара съветска техника. Сякаш чистят складовете от старите машини и боеприпаси и макар, че разполагат с нови перспективни оръжия, те или изобщо не се използват или се ползват рядко, сякаш за тестови цели в реални бойни действия. Според някои, си пазят новите оръжия за войната с НАТО, която самите те очакват да се случи.

Голямата война има много пластове и до тук разгледахме подготовката за война с Русия само в една от плоскостите. Другата плоскост е икономическата. От години на Русия биват налагани санкции с цел да се съкратят финансовите ѝ приходи и възможността да се въоръжава и води война, а другото е достъпът до високи технологии, които могат да се ползват за военни цели или изработка на модерни оръжия.

Съответно руското ръководство взе мерки за създаването на собствено вътрешно производство и самодостатъчност. Освен това, пред угрозата да бъдат изключени от SWIFT, руснаците създадоха собствена система за разплащания и в момента в който това стана, банковият сектор не усети сериозно сътресение. Спреният Южен поток и санкционираният, а в последствие взривен Северен поток, накара руснаците да потърсят нови купувачи на синьото си гориво и намериха такива в лицето на Турция и Китай.

По времето на президентството на Доналд Тръмп, той се бе заел много сериозно с китайците. Очевидно, не искаше война с Русия, но виждаше в икономическият растеж на Китай заплаха за Америка. Без да иска Тръмп подтикна китайците към задълбочаване на връзките с руснаците. Двете големи държави не само се отвориха икономически една към друга, но непрекъснато правят съвместни военни учения.

Процесорите са в основата на всякакви компютри, телефони, домакински електроуреди, автоматизация, роботика и в производството на високотехнологични оръжия. Над 60% от процесорите се произвеждат в Тайван и износът им за Китай и Русия е забранен. Китай отдавна има претенции, към островната държава и в последните няколко години нееднократно е показвал апетитите си да си върне контрола, както над тази територия, така и върху производството на микрочиповете. Това силно ще удари САЩ и всички европейски държави.

За това, тук отново основен опонент на Китай са САЩ,  които в момента се опитват да развият втори военен съюз подобен на НАТО, но съвместно с Австралия и Нова Зеландия, Япония,  Филипините, Индонезия, Южна Корея.  Облаците се сгъстяват и в тази част на света.

Вероятно, ако започне война между Русия и НАТО, китайците ще се възползват от заетостта на САЩ там и ще нападнат Тайван. За това Щатите в момента са в трескаво търсене на момче за всичко, което да може да занимава Китай, докато се приключи това с Русия. Такъв кандидат може да е само Индия – единствената държава с над милиард човека население, силна военна промишленост и ядрено оръжие.

Една от системите, която наблюдаваме в начинът по който САЩ водят войни е първо на държавата да се наложат санкции, второ да се смачкат другите държави, които могат да ѝ помогнат, ако могат да я омаломощят по някакъв начин и чак тогава да я нападнат.

Ако приемем, че санкциите над Русия вече са наложени и очакванията са тя да си намали значително военните способност в резултата на войната с Украйна, то тогава остават само съюзниците ѝ.

Кой помага на Русия – Китай, Беларус и Иран. Това е в сферата на налучкването, но смятам, че ако не се стигне скоро до пряк сблъсък с Русия, Полша и Беларус ще влязат във война; Израел ще нападне Иран, а може би Индия ще се сблъска с Китай. Ако поддръжниците бъдат отстранени, Русия отново ще бъде на дневен ред.

Може някои да се зачудят, как така Индия ще се бие с Китай, за какво, пък и нали са заедно в БРИКС? Не трябва да настроиш два народа един срещу друг, трябва само да подкупиш или контролираш управляващите политици и цялата страна ще прави каквото ти кажеш.

Най-важното нещо, което можем да направим като извод е, че процесите са много по-сложни, отколкото изглеждат на повърхността във вечерните новини. Целият свят се готви за война и има два много ясно изразени лагера – 1. САЩ, НАТО и Тихоокенаският военен съюз; 2. Русия, бившите съветски републики, Иран, Китай, Сирия, Индия, Бразилия, Венецуела, част от Африканските държави и вероятно Саудитска Арабия; И ако има трета световна война, то тя ще е най-голямата до сега.

По-голямата част от тази статия е свързана с миналото, а последната малка част с бъдещето. Ще интересно да прочета това след десет години и да видя дали нещо или всичко се е сбъднало.