Списък на бомбоубежищата и укритията в България

„Заплахата от война може да не е непосредствена, но не е изключена“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в реч пред Европейския парламент в Страсбург. На фона на военни конфликти и задълбочаващо се напрежение, се засилват опасенията за защитата на населението в нашата страна, в случай че България, като страна членка на НАТО, бъде ангажирана във военни действия и понесе удари по нашата територия.

В този контекст от 2022-ра година районните кметове и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ извършват спешни проверки на колективните средства за защита – скривалища и противорадиационни укрития, още познати като бомбоубежища и противорадиационни укрития.


Според данните от противопожарната служба, в България общо има 551 убежища с висока защита. Въпреки това, значителна част от бомбоубежищата не са в добро състояние, а 100 от тях са напълно неизползваеми. Този факт повдига въпроси за необходимостта от спешни мерки за подобряване на състоянието на тези убежища, за да бъдат ефективни в случай на извънредни ситуации.

Според информацията, предоставена от МВР и ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, в България има общо 292 годни за ползване бомбоубежища и противорадиационни укрития. Тези обекти се разпределят в различни региони на страната, предлагайки колективна защита в случай на война или други бедствия.

От общия брой 292 бомбоубежища, 52 се намират в Софийска област, 31 са в област Пловдив, а 14 в Бургаска област.

СВАЛЕТЕ ПЪЛНИЯТ СПИСЪК НА БОМБОУБЕЖИЩАТА ВЪВ ВСИЧКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА В БЪЛГАРИЯ ОТ ТУК

Въпреки усилията за обновяване и поддържане на бомбоубежищата, се отбелязва, че в столицата София има убежища само в 14 от 24-те района на Столична община. Това означава, че над половин милион граждани остават без необходимата защита в случай на възникнали заплахи. Специфичните райони, където липсват бомбоубежища, включват „Витоша“, „Изгрев“, „Илинден“, „Красна поляна“, „Красно село“, „Кремиковци“, „Младост“, „Нови Искър“, „Панчарево“, „Студентски“.


От изключително значение е фактът, че голяма част от тях са II-ра категория, които са в задоволително състояние и могат да бъдат активирани за кратък период от време с незначителни финансови вливания. Това е ключова информация, която дава представа за готовността на страната да се справи с възможни рискове.

За Пловдивска област са посочени общо 31 бомбоубежища. Над 20 от тях са в град Пловдив и то предимно в район Централен. 13 от всички бомбоубежища в областния град са противорадиационни укрития, като едно от тях е в ПУ „Паисий Хилендарски“.

Нито едно от укритията в Пловдив не е първа категория. Първа категория в областта има само в Сопот – във ВМЗ, както и в Държавната агенция „Държавен резерв и ВВЗ“ в Калояново. Останалите бомбоубежища и укрития са в общините  Асеновград, Калояново, Куклен , Марица, Перущица , Първомай, Сопот и  Стамболийски.  

13 скривалища от област Пазарджик попадат в списъка. От тях първа категория са  само 2 – в предприятие в село Главиница и в панагюрското предприятие „Асарел-медет“. Те са в добро техническо състояние и може да се приведат в готовност за използване по предназначение веднага. Въздухоснабдителната им система работи в режим на чиста вентилация.

В областния град Пазарджик скривалищата са 6 – 4 от тях са в предприятия, а две са разположени в Пожарната и в Полицията. В 5 предприятия в Панагюрище има скривалища, едно е в общината в Белово, а в Септември единственото убежище е в сградата на Полицията.


Експертите и представителите на пожарната безопасност подчертават, че за обособяването на сигурни бомбоубежища в подземията на страната е необходима спешна държавна намеса. Възможно е да бъдат предприети допълнителни мерки за подобряване на инфраструктурата и състоянието на бомбоубежищата, които да гарантират защитата на населението в случай на криза.

Бомбоубежищата в България са ключов елемент в националния план за защита на гражданите от потенциални опасности. Спешната необходимост от подобрение и поддръжка на тези обекти изисква обединени усилия от страна на държавните институции, местните органи и обществото като цяло. Важно е обществото да бъде информирано и подготвено за евентуални ситуации, а също така да се осигури ресурсите и средствата за незабавна действия в случай на неотложна нужда.