Умения за оцеляване по време на война
Още едно грешно вярване, което вкара вярващите го в трудна ситуация. Макар в Европа да се радвахме на мир за повече от 75 години, всяка от държавите се е подготвяла за евентуална война. Всяка държава има военновременни запаси от храни, вода, лекарства, горива, оръжие и т.н. В условие на траен мир, гражданите не е необходимо да държат големи запаси от посочените по-горе неща, но в турболентни времена като днешните, можем да очакваме всичко. И това всичко може да се развие в рамките на една нощ.
Ако предположим, че стане инцидент и НАТО-вска инфраструктура или държава бъде ударена, всички отговорни лица ще бъдат събрани и в рамките на часове ще има военен отговор и фактическо влизане във война. Буквално за часове всичко, което в момента приемаме за даденост може да изчезне.
Първо ще бъде изкупено или разграбено всичко от магазините. Всички ще се запасяват за месеци напред и това ще остави над 90% от хората без трайна храна. Замислете се, колко време ще изкарате с храната, която имате в момента вкъщи. Ако отговорът ви е 3-6 месеца няма какво да се притеснявате. Ако е по-малко, може би е време да се замислите. А за колко време ще ви стигне водата, ако помпените станции не работят?
Банкоматите ще бъдат изпразнени за 2-3 часа и никой няма да ги зареди. Пред аптеките ще се извият опашки и хората ще изкупуват почти всичко – антибиотици, инсулин, превързочни материали, лекарства за хронични болести ще свършат първи. Ако имате хронично заболяване, което изисква ежедневен прием на медикаменти, проверете сега за колко време ще ви стигне това, което имате вкъщи. Ако е за над 3 месеца – добре, ако не, отидете до аптеката.
Ще има опашки на бензиностанциите, задръствания на изходите на големите градове, колони от коли на границите. Някои от хората ще бъдат оставени буквално без нищо. Това ще са точно хората, които са си казали „няма смисъл да се подготвям за война, ако има такава всички ще умрем“.
И тук идва голямата изненада. В една конвенционална война, бойните действия се водят между армии. Никой умишлено не убива цивилни. Съгласно Хагските конвенции и Четвъртата Женевска конвенция и прилежащите ѝ допълнителни протоколи, убийството на некомбатанти (цивилни граждани, не участващи във военният конфликт и не заети със задачи свързани с националната сигурност) е военно престъпление, а масовото убийство на цивилни състав на най-тежкото престъпление – геноцид,
Данните от Украйна сочат, че за година и половина война, са убити 9287 цивилни и още над 16 000 са ранени. Това, което трябва да сметнем е, че преди войната Украйна е имала население от 43,79 милиона човека. Загиналите цивилни за година и половина представляват 0,02% от цялото население преди войната. За военните загуби няма публични данни, там числата са значително по-високи.
Това означава, че при една евентуална война на наша територия, шансовете да останете живи, ако сте цивилен гражданин, жена, дете или пенсионер са 98,98%. Но какво става ако сте диабетик и имате нужда от инсулин, а по аптеките няма? Ако сте онкоболен, ако приемате лекарства за кръвно? Ако имате автоимунно заболяване? Ако трябва ежедневно да пиете хормони, а в аптеките няма. Десетки хиляди могат да загубят животите си, без никой да е насочвал оръжие срещу тях.
Няма ли всички тези хора да съжаляват, че не се се подготвили, за всеки случай, защото въпреки вярването им, че ще умрат се оказва, че ще живеят… и наистина могат да умрат от нещо тривиално от което са могли да се предпазят и за което са имали информация предварително.
Цивилните хора в Украйна, които не са мобилизирани, не са на фронта и не са избягали в чужбина продължават да живеят в страната. Макар фронта да е далече от Киев, Лвов и Одеса, войната е всеобхватно бедствие, всеки е засегнат в една или друга степен и в не малко случаи доставките на храни, лекарства и материали от първа необходимост е затруднено. Медицинският персонал е мобилизиран и достъпът до здравеопазване е значително затруднен. Това е така през първите месеци. В момента линиите на доставки са възстановени, хората пазаруват, работят, ходят на кафе, на ресторант и живеят в условия на мащабен тероризъм.
Но за да се стигне до този момент, хората са преминали през половин година на глад, лишения, недоимък. Някои от хората са загинали по медицински причини, които е могло да бъдат предотвратени.
Много от хората без подготовка, са се принудили да станат мародери, за да нахранят децата си. Убивали са своите и са правели неща, които нормално не биха направили. А както установихме в предходна статия, да бъдеш мародер е занимание никак не весело и твърде краткотрайно. Това са хора, които е можело да останат живи, ако в мирни времена се бяха подготвили съвсем малко, за да дочакат държавата да възстанови функциите си и линиите на доставки.
Има стотици неща за които трябва да помислите, а в книгата „Пълно ръководство за оцеляване по време на война“ са описани почти всички. Нещо повече, важна е ПРАВИЛНАТА подготовка, защото понякога нещата, които сте предвидили да ви спасят, могат да станат причина да загубите живота си. В книгата има както информация, така и чеклистове с които може да проверите, дали имате всичко необходимо в дома, автомобила и раницата си за евакуация.
