Умения за оцеляване по време на война
Повечето хора имат грешна представа за войната. Във своите глави те изграждат индивидуални най-страшни картини според тях. Често, представите за това, което ще се случи са повлияни от документални и игрални филми за втората световна война, сцени от филми с ядрени взривове и край на цивилизацията, апокалиптични филми като „Живите мъртви“, „Последните от нас“ и „Книгата на Илай“. Войната за тях е битка за оцеляване срещу всички, парите са загубили стойността си, няма закони и всеки иска да те убие за парче храна и личните ти вещи.
Едно от първите неща, които често хрумват на хора, които искат да са подготвени за такъв тип събития е, че те непременно трябва да се сдобият с огнестрелно оръжие и много патрони. Това, което споделят в коментарите си може да се обобщи в три направления:
- Трябват ти автомат и много патрони
- Ако имаш оръжие – имаш всичко
- Хващам гората и ги започвам със снайпера
Всяко от тях има специфики и показва определен тип мислене и нагласа. Някой от хората изразяващи първата нагласа са чели интервюто на оцелелия във войната в Босна или възприемат наличието на оръжие, като възможност да защитят себе си и семейството си. Това до някъде би било валидно твърдение и поведение при гражданска война или етнически конфликт. Т.е. когато не воюват армии, а едни групи цивилни се бият с други групи цивилни и никой не спазва Женевски и Хагски конвенции. В една конвенционална война, наличието на автомат у цивилен само би станало причина, притежателят му да си изгуби живота. След малко ще разберете защо.
Вторият тип нагласа е типичната мисловна дейност на мародера. Той смята, че няма нужда да се запасява с храна, лекарства, гориво, пари, злато и т.н., ако се е погрижил да има оръжие с чиято помощ да си набави всичко изброено по-горе.
Третият тип е най-наивният, тъй като човекът очевидно възприема войната като компютърна война, в която той убива няколко стотин „лоши“ оставайки жив. Мога да гарантирам, че нито един цивилен с автомат, няма никакви шансове срещу взвод добре обучени войници.
Войниците не обикалят сами безцелно, за да ги изненада някой и да ги убие. Първо, те се придвижват в бойна двойка, което означава, че дори и единият да бъде убит от засада, втория най-малкото ще отговори на огъня и ще повика подкрепление. Второ, всеки командир знае точно къде са изпратени хората му и ако двама от тях не се върнат, ще отиде целият взвод да ги потърси. Трето, огнестрелното оръжие не е безшумно. При първите изстрели всички войници в района ще се насочат към стрелбата. Четвърто, дори и стрелеца да се е укрепил много и да има тежка картечница и дори въоръжена група, чуждите войници или ще поискат подкрепление от танк, който да им приключи къщичката за минутка или ще подадат координатите на артилерията и тя ще свърши работата.
Съвременните войни се водят от армия, която се бие срещу армия. Запомнете, че самостоятелни цивилни или група въоръжени цивилни нямат шанс срещу добре подготвени военни подразделения с комуникации и подкрепления.
Сега нека се върнем на мародерите и въоръжените защитници на семейства. Мародерите са феномен съпътстващ всяка война или голям катаклизъм. Докато другите страдат, някои хора с определена психическа и криминална нагласа виждат в това възможност да поставят себе си в по-добра материална позиция. Докато първата форма на мародерство – разграбването на магазини, бижутерии, банкови клонове, оръжейни магазини, аптеки и бензиностанции е сравнително безопасна, то втората фаза в която мародери отнемат противозаконно имущество от съгражданите си е съпроводена и със смъртни случаи. В първите няколко дни от руската инвазия в Украйна, станахме свидетели на множество убийства на цивилни граждани от мародери, които спираха коли и малтретираха хора по улиците и междуградските пътища.
След първоначалният шок и организацията на задачите свързани с националната сигурност, държавата влиза в своите функции и се заема с мародерите. Армията, опълчението и полицията получават нареждане да „изчистят“ мародерите. Това което следва е бързо и безкомпромисно, а и гражданите „помагат“.
Никой няма да търпи, докато младите мъже се бият на фронта, някой да безчинства над родителите им, над братята и сестрите, над жените и децата им. Историята показва, че във всички войни мародерите изчезват за от една до четири седмици. А всеки, който иска да е мародер го очаква много кратък живот.
Благородните намерения да защитите семейството си с автоматично или друго огнестрелно оръжие, също могат да доведат до физическата ви гибел. Хагските конвенции, определящи правилата за водене на война и Четвъртата Женевска конвенция и протоколите към нея определят статут на „защитени лица“ на всички цивилни граждани неучастващи във войната и незаети със задачи свързани с националната сигурност. Убийството на цивилен от военни, не само, че няма никаква стойност за развитието на войната, но и се разглежда като тежко военно престъпление. Виновните за такива престъпления се наказват дори от собствената си държава и такъв тип престъпления нямат давност и военнопрестъпници могат да бъдат подведени под отговорност от който и да е съд в света. За това, войниците до голяма степен пазят цивилните.
Въоръженият цивилен автоматично става участник във военните действия и губи статуса си на защитено лице. Оръжието веднага го превръща в легитимна военна цел. По-лошото е, че той е враг, както за „лошите“, така и за „своите“. Никой не знае този въоръжен с автомат цивилен какъв е – мародер ли е, дезертьор ли е, шпионин ли е, диверсант ли е… За това първо стрелят, а после питат… ако ги интересува въобще.
Ако оръжието е носено скрито и бъде открито у човека при преминаване на блок пост или при рутинна проверка, то отнемането му е най-малкото, което може да се случи. По-вероятно е носещият го да бъде арестуван незабавно и отведен за „разпит“. Разпитът продължава дни или седмици и е предимно физически, докато човек не признае дали не е шпионин или диверсант. Обстойно се разглежда телефонът му, контактите, месинджърите, снимките, социалните мрежи и не дай си Боже в него да има политически възгледи, снимки на притежателя с униформа или с оръжие и т.н. боя и разпитите продължават до пълно пречупване на арестувания. А още по-лошо става, ако нямате какво да признаете. В Украйна хора бяха държани до два месеца и половина и систематично са били пребивани по няколко пъти на ден.
Ако сте цивилен, огнестрелното оръжие може да ви донесе само неприятности или значително да съкрати шансовете ви за оцеляване в зона на военен конфликт.
Нашият съвет е: бъдете максимално цивилни, не участвайте във военни действия, освен ако не сте в състава на редовната армия или опълчението. Не притежавайте и не носете огнестрелно оръжие. Дори да го видите да лежи на улицата, не се навеждайте да го вземете. Подминете го. Това може да ви спаси живота.
Ако искате да пазите семейството си от невъоръжени или зле въоръжени и неорганизирани мародери, набавете си изцяло граждански средства за самозащита: нож, електрошок, лютив спрей, тейзър, бокс, бухалка, стик за голф, брадва, а ако ви трябва далекобойност, купете си арбалет. Не само, че е точен, нанася тежки до смъртоносни поражения, но е и изключително тих.
За да не се срещате с тежковъоръжени и организирани мародери, запасете жилището си с вода, храна, хигиенни материали и лекарства и избягвайте излизането по улиците в първите дни и седмици на конфликта. След това армията ще се е погрижила за всичко.
Всичко, което трябва да знаете относно подготовката и поведението по време на война, може да научите от книгата „Пълно ръководство за оцеляване по време на война“
