При една нова световна война не е изключена употребата на стратегическо или тактическо ядрено оръжие. Столиците и военните бази са потенциални цели на ракети с ядрен заряд. Русия неколкократно заплаши страните от НАТО, че ако сигурността ѝ бъде нарушена, може да използва ядрено оръжие. Дали би го направила, може да съдите от думите на Владимир Путин „А за какво ни е свят в който Русия не съществува.“ Това е залегнало и в стратегическите документи за използване на ядрено оръжие – ако съществуването на държавата Русия бъде заплашено, се предвижда ядрен отговор.
В голям ядрен конфликт между САЩ и Русия ще бъдат изстреляни всичките им налични ядрени ракети, които са на бойно дежурство. Изчислено е, че количеството радиационен прах, което ще се вдигне във въздуха, ще остане там около 10 години, затъмнявайки слънцето и предизвиквайки на земята ядрена зима.
Докато на земята съществуват ядрени оръжия, винаги ще има риск и от ядрена война и ядрен апокалипсис. И не говоря само за умишлено използване на тактическо ядрено оръжие или ядрени ракети. Представете си какво ще стане, ако в този период на напрежение заради техническа неизправност, по погрешка бъде изстреляна ядрена ракета към предварително зададените ѝ координати. Какво би било, ако хакери пробият системите за контрол на НАТО, Русия, Пакистан, Индия или Северна Корея и изстрелят ракети. Международни терористи, с помощта на някоя държава, биха могли да взривят „мръсна бомба“.
В миналото се е случвало руски радари грешно да засекат пуск на ядрени ракети от страна на САЩ. Решението за ответен ядрен отговор е било в ръцете на оперативния дежурен в команден пункт Серпухов-15, който в този ден е спасил света от ядрен апокалипсис, а след това е наказан за неизпълнение на протокола за ответен удар.
Дали е възможно такава грешка да се случи и днес? Не точно същата, защото конкретният недостатък е бил отстранен, но винаги има възможност да се случи ситуация, която инженерите да не са предвидили. В свят, в който все повече разчитаме на технологиите, хората стават заложници на тяхното правилно функциониране, слабости и пролуки в сигурността им.
Това, което може да направим ние като граждани, е да се запознаем по-добре с това какво се случва при ядрена експлозия. Трябва да знаем как да се предпазим, и ако сме живи, как да се изтеглим от зоната с възможно най-малко поражения.
Какво се случва при ядрен взрив
Температурата на химическите експлозии е най-много 5000 градуса. При ядрена експлозия температурата достига няколко десетки милиона градуса, което е сравнимо с ядрото на Слънцето. Цялата материя наоколо преминава в газово състояние, което създава огромно налягане. За милионна част от секундата се освобождават и поглъщат от атмосферата огромни количества радиационна енергия, формирайки гореща светеща маса или огнена топка. Експлозията ражда поредица събития, чиято форма и обем зависят от вида на взрива – атмосферен, повърхностен или подземен.
Само един процент от енергията на едно-мегатонова бомба ще изпари 4000 тона материя от повърхността, а на мястото ще се образува кратер. Ако експлозията е над вода или море, издигнатата вода би била над 20 000 тона.
Веднага след експлозията се появява шокова вълна от сгъстен въздух, която се движи по-бързо от звука и за 10 секунди изминава 4,5 километра, а след 50, достига 19,3 километра. Вторичната вълна, предизвикана от първата, също е много мощна. Там, където двете се застигат, се получава свръх налягане.
При експлозията ще бъде унищожено всичко в радиус от 2,2 км от „нулевата зона“, т.е. непосредствено под взрива. До 7 километра свръхналягането упражнява натиск от около 180 тона върху стената на средна къща. Сградите се пречупват или изравняват със земята. Термичната реакция предизвиква пожари, автомобилите буквално ще бъдат разтопени, а хората може да бъдат изгорени в радиус от 13 километра.
Електромагнитният импулс от ядрената експлозия, ако е краткосрочен, временно ще изведе от строя електронното оборудване и комуникациите, а при по-силен импулс, безвъзвратно ще унищожи цялото електронно оборудване и радиосигнали. Ако въобще е възможно, за възстановяването им ще е нужно много дълго време, през което време комуникациите ще липсват и ще работят само старите системи, които не разчитат на компютърни платки и чипове.
Време е да споменем и ядрената радиация. Взривът излъчва предимно неутрони, гама- и бета-радиация. Най-силна проникваща способност имат бета- и гама-лъчите, но за щастие, тяхното действие е ограничено до времето на светене на кълбото. Ако видите гъбата, в този момент вече получавате доза радиация.
Следва забавеното радиационно замърсяване, което може да обхване по-голяма територия или дори целия свят. Радиацията, която идва с падането на хилядите тонове радиоактивен прах, може да трае от няколко месеца до десетки години. Тя може да прониква през стени, покриви и дрехи. Отпадъците от ядрената експлозия са изключително опасни в началото, тъй като излъчват много енергия, но в същото време колкото повече енергия излъчват, толкова по-бързо губят своята сила. Гама-радиацията отслабва след седем часа до една десета от началната сила, а два дни по-късно е само една стотна.
Равнището на радиоактивно замърсяване зависи и от атмосферните условия. Заразата ще се разпространи по-надалеч при наличие на вятър, или по-малко при наличие на мъгла. Дъждовете ускоряват процеса на естествено снижаване на частиците и нивото на радиация, но така или иначе нивото на радиоактивно заразяване ще трае дни или седмици – при радиация от 240 рентгенчаса, това е поне едно денонощие, а при 800 са минимум четири денонощия.
В случай на сериозен конфликт с повсеместно използване на заряди от стратегически клас, прахта в небето ще скрие Слънцето за много дълго време, предизвиквайки захлаждане и температури, сравними с ледниковия период. Вторият голям проблем е, че първоначалното нагряване на атмосферата ще разруши до 50% от озоновия слой, което ще доведе до изменения в скоростта на химическите реакции, които произвеждат озон. Загубата на озона в стратосферата ще е постоянна и ще обхване целия свят. В резултат селскостопанските култури и природните екосистеми ще се сблъскат не само със замръзването, но и с интензивно облъчване с ултравиолетова светлина от слънцето.
Какво да правим при ядрен взрив
Мегатонните ядрени бомби, чиито параметри бяха описани по-рано, биха били използвани само в пълно мащабен глобален конфликт. Съвременните военни доктрини на някои ядрени държави допускат ограниченото използване на тактически ядрени заряди с по-малка мощност, от 1 до 10 килотона, по позиции на врага, които биха могли да бъдат в близост до или разположени в населени места.
За разлика от по-мощните заряди, които могат напълно да заличат многомилионен град, бойните глави от 10 килотона, създават непосредствена радиационна заплаха на само един километър от епицентъра, а радиоактивните отпадъци, пак могат да се разстелят до 40 километра. Това означава, че ядрената атака в никакъв случай не означава мигновена смърт и има шанс за оцеляване.
Ако наблизо избухне голям взрив с ярко кълбо, трябва да предполагате, че това е ядрено или химическо оръжие. Вероятно ще искате да видите какво се случва, но в никакъв случай не гледайте взрива. Това може да доведе до временна или постоянна слепота, а да сте слепи, няма да ви помогне да се измъкнете от района. Поставянето на ръцете пред очите и затварянето им, също няма да ви помогне. Светлината ще е толкова ярка, че ще я виждате през тях.
Ако сте вкъщи, не стойте до прозореца. Ударната вълна се движи по-бавно и когато достигне до стъклото, то ще се раздроби и хиляди парченца ще се забият във вас. Ако сте навън, в зависимост от разстоянието до взрива, ще имате от няколко секунди до почти минута, преди да дойде ударната вълна, за да намерите място, на което да се укриете.
Ако не разполагате с време, а и дори да сте се укрили, трябва да легнете на земята по лице с крака към епицентъра на взрива. Сложете ръцете си под тялото или под лицето, ако покриете с тях главата си, може да получите обгаряния по тях. Обгаряния по кожата се получават на разстояние до 13 километра от епицентъра. Най-добре, върху главата си сложете раница, чанта дреха или друг предмет, който да я пази. Отворете устата, за изравняване на налягането, за да не ви се спукат тъпанчетата.
Не трябва да се става веднага след преминаването на първата ударна вълна. Изчакайте да мине и обратната взривна вълна, която ще се появи задължително.
След това, потърсете убежище или напуснете района в зависимост от възможностите. Ще имате 15 – 20 минути преди падането на радиоактивния прах. Ако сте на 15 или повече километра и все още разполагате с автомобил и възможност за излизане от населеното място, незабавно тръгнете. При скорост от 120 километра в час, след 15 минути ще сте на 30 километра по-далеч и извън зоната на заразяване. Отбележете посоката на вятъра и ако вятъра духа към вас, напуснете района в перпендикулярна посока.
Има набор от правила и действия, които трябва да предприемете незабавно. Ако не сте в близост до епицентъра на взрива имате шанс да се измъкнете с минимално или никакво облъчване с радиация. Може да изградите импровизирана защита у дома или в мазето си, както и да се евакуирате от района с помощта на гражданска защита или самостоятелно след определен период от време, когато радиацията ще е стотици пъти по-малка. Книгата съдържа точни инструкции за всеки сценарии.
Вие имате шанса да получите точни инструкции, които евентуално да ви помогнат да преминете през един такъв сценарии с минимални поражения и с възможно най-висок шанс за оцеляване, ако такъв тип събитие настъпи. До сега тази информация беше достъпна само в книгите за военни, които никога не са били достъпни за цивилни лица. Тези книги, могат да се намерят на вторичният пазар за книги втора употреба, но са толкова редки, че цените им започват от над 1000 лв. за брой.