Умения за оцеляване по време на война
Когато започва война ще бъдете изправени пред три избора: да останете в населеното място в което сте, да подготвите укритие и да се запасите за дълго, да напуснете и да отидете възможно най-далече от зоната на съприкосновение (друга държава) или да се преместите в село или в по-малък град, които не представляват военен интерес.
Оставането в голям град несъмнено има своите положителни страни – ще имате достъп до медицински грижи, в града по-лесно ще се намират лекарства, града има система за оповестяване на въздушни атаки, евентуално противовъздушна отбрана и работеща до някаква степен полиция. Недостатък е, че града не е производител на храна, а само потребител на храна. При по-дълго течащи военни и нарушена система за доставки, ще настъпи глад. Освен това столицата и областните градове са по-вероятна военна цел, за превземане. Т.е. може да се очакват по-интензивни военни действия.
Животът на село е сравнително по-спокоен. До голяма степен изхранването и запасяването с вода ще са осигурени и може да изкарате сравнително леко и дългогодишна война. Основните опасности и недостатъци на живота на село са, два от бичовете на войната, които ще се появят неизменно – болестите и мародерите.
В града също ще има мародери и задължително много повече болести предизвикани от липсата на хигиена, но там има лечебни заведения, които ще могат да окажат помощ на заболелите и макар да има огромно количество мародери в началото, полицията, гражданите и армията в някакъв период ще ги отстранят от уравнението.
На село, мародери може да са местните бабаити, а когато са организирани в мародерски банди, няма да има нито полиция, нито достатъчен превес гражданите да се справят с тях. Допълнително утежняващ факт е, че хората на село са по-възрастни и едва ли ще са ефективни в борбата с мародерите.
За да се изнесете и живеете на село, трябва добре да проучите селото, да имате време да се запознаете с местните хора и да се сприятелите с тях. Те трябва да ви виждат като приятел, на когото биха помогнали, а не като на чужд елемент приходящ от града. След като познавате хората, може да помислите с кои от тях бихте могли да организирате отбраната на имотите си. Ако си мислите, че сами ще можете да си пазите имота, реколтата и запасите, много се лъжете. По време на война се оцелява само в групи. Трябва да имате часови, които да следят обстановката през цялото време, хора в постоянна готовност да излязат и да им се притекат на помощ, както и хора, кото да вършат безброй други задачи, като отглеждането на храна, цепене на дърва, готвене, грижа за деца, грижа за ранени и т.н.
Според мен живота в по-малък град съчетава предимствата на големия град и на селото, като недостатъците им са значително редуцирани. Ако си купите къща със земя в малък град ще имате възможност да отглеждате храна, да правите зимнина, да извадите вода в имота си от кладенец или с хидрофор, ще имате медицински център или болница в рамките на града, ще има полицейски участък.
Населеното място да е отдалечено от военни обекти
Мястото, което ще изберете трябва да не е в непосредствена близост до: голям областен град, военно поделение, военно или гражданско летище, което би могло да се ползва от военните, складове за боеприпаси, оръжейни заводи, фабрики свързани с отбраната и т.н.
Всякакъв вид обекти свързани с националната сигурност, които неминуемо ще бъдат атакувани биха могли да създадат опасност за жителите и на околните населени места. Представете си, ако бъде ударен склад с мини и амуниции и след първоначалния взрив, който ще нанесе сериозни поражения на къщите наоколо, като след това възникне пожар и постепенно се възпламеняват сандъците с патрони и мини. Ще хвърчат куршуми и осколки във всички посоки в продължение на дни след удара и то на километри разстояние.
Съвременните оръжия се делят на обикновени shoot and forget, които зависят от точността на стрелеца и много други фактори, като скорост и посока на вятъра, въртенето на земята и други. И точни и високоточни оръжия със собствени навигации или визуално разпознаване на обектите. Но дори и точните и високоточните оръжия имат някаква степен на отклонение. Някои са точни в рамките на 5-10 метра, за други предвиденото отклонение е радиус от до 300 метра. За обикновените да не говорим, Ако снаряда или ракетата прелети над целта, без да я улучи, може да попадне в изцяло друго населено място на десетки километри от предвиденото.
Ако в района в който ще се настаните, няма обекти, които да бъдат атакувани, може да сте сравнително спокойни, че къщата ви няма да бъде поразена от случайна ракета.
Местното население да е от същата етническа и религиозна група като вас
Военните конфликти не са само между различни държави. Има и граждански войни, каквито се случват доста често през последните 10 години, като част от американската програма за война от 4-то поколение. Спомнете си Либия срещу Либия, Египет срещу Егупет, Сирийци се ият срещу сирийци, украинци се биха срещу украинци и т.н. Подклаждането на граждански войни в държави, които трябва да бъдат дестабилизирани или подчинени политически е все по-разпространен феномен, който няма да утихне скоро.
Но по-лошо от гражданските вони и войните между две или повече държави са етническите конфликти. В тях няма някой, който да не е участник. Не се бият официални армии и Женевски и Хагски конвенции не се спазват. Целта е да се прочисти, избие и унищожи другата етническа група. В такъв конфликт сте виновни само защото сте от друга религия, определена раса, етнос или народ.
Ако се стигне до такъв тип сблъсъци, вземайте семейството, зарязвайте всичко и бягайте. Ако не успеете да се махнете навреме и се окажете в населено място населено с друг тип етнос или религия, дори и вашите съграждани или съселяни да не са войнствено настроени (временно) или да имате солидна защита зад стените на вашият дом, все някога ще трябва да излезете за храна или лекарства. няма да смеете да пуснете децата си да излязат навън. Вие физически ще сте оцелели, но ще живеете в един кошмар, в който ще очаквате във всеки момент в къщата ви да нахлуят хора, които искат да ви убият.
