Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
Повечето хора имат грешна представа за войната. Във своите глави те изграждат индивидуални най-страшни картини според тях. Често, представите за това, което ще се случи са повлияни от документални и игрални филми за втората световна война, сцени от филми с ядрени взривове и край на цивилизацията, апокалиптични филми като „Живите мъртви“, „Последните от нас“ и „Книгата на Илай“. Войната за тях е битка за оцеляване срещу всички, парите са загубили стойността си, няма закони и всеки иска да те убие за парче храна и личните ти вещи.
Едно от първите неща, които често хрумват на хора, които искат да са подготвени за такъв тип събития е, че те непременно трябва да се сдобият с огнестрелно оръжие и много патрони. Това, което споделят в коментарите си може да се обобщи в три направления:
- Трябват ти автомат и много патрони
- Ако имаш оръжие – имаш всичко
- Хващам гората и ги започвам със снайпера
Всяко от тях има специфики и показва определен тип мислене и нагласа. Някои от хората, изразяващи първата нагласа са чели интервюто на оцелелия във войната в Босна или възприемат наличието на оръжие, като възможност да защитят себе си и семейството си. Това до някъде би било валидно твърдение и поведение при гражданска война или етнически конфликт. Т.е. когато не воюват армии, а едни групи цивилни се бият с други групи цивилни и никой не спазва Женевски и Хагски конвенции. В една конвенционална война, наличието на автомат у цивилен само би станало причина, притежателят му да си изгуби живота. След малко ще разберете защо.
Вторият тип нагласа е типичната мисловна дейност на мародера. Той смята, че няма нужда да се запасява с храна, лекарства, гориво, пари, злато и т.н., ако се е погрижил да има оръжие с чиято помощ да си набави всичко изброено по-горе.
Третият тип е най-наивният, тъй като човекът очевидно възприема войната като компютърна война, в която той убива няколко стотин „лоши“ оставайки жив. Мога да гарантирам, че нито един цивилен с автомат, няма никакви шансове срещу взвод добре обучени войници.
Войниците не обикалят сами безцелно, за да ги изненада някой и да ги убие. Първо, те се придвижват в бойна двойка, което означава, че дори и единият да бъде убит от засада, вторият най-малкото ще отговори на огъня и ще повика подкрепление. Второ, всеки командир знае точно къде са изпратени хората му и ако двама от тях не се върнат, ще отиде целият взвод да ги потърси. Трето, огнестрелното оръжие не е безшумно. При първите изстрели всички войници в района ще се насочат към стрелбата. Четвърто, дори и стрелецът да се е укрепил много и да има тежка картечница и дори въоръжена група, чуждите войници или ще поискат подкрепление от танк, който да им приключи къщичката за минутка или ще подадат координатите на артилерията и тя ще свърши работата.
Съвременните войни се водят от армия, която се бие срещу армия. Запомнете, че самостоятелни цивилни или група въоръжени цивилни нямат шанс срещу добре подготвени военни подразделения с комуникации и подкрепления.
Сега нека се върнем на мародерите и въоръжените защитници на семейства. Мародерите са феномен съпътстващ всяка война или голям катаклизъм. Докато другите страдат, някои хора с определена психическа и криминална нагласа виждат в това възможност да поставят себе си в по-добра материална позиция. Докато първата форма на мародерство – разграбването на магазини, бижутерии, банкови клонове, оръжейни магазини, аптеки и бензиностанции е сравнително безопасна, то втората фаза в която мародери отнемат противозаконно имущество от съгражданите си е съпроводена и със смъртни случаи. В първите няколко дни от руската инвазия в Украйна, станахме свидетели на множество убийства на цивилни граждани от мародери, които спираха коли и малтретираха хора по улиците и междуградските пътища.
След първоначалния шок и организацията на задачите свързани с националната сигурност, държавата влиза в своите функции и се заема с мародерите. Армията, опълчението и полицията получават нареждане да „изчистят“ мародерите. Това което следва е бързо и безкомпромисно, а и гражданите „помагат“.
Никой няма да търпи, докато младите мъже се бият на фронта, някой да безчинства над родителите им, над братята и сестрите, над жените и децата им. Историята показва, че във всички войни мародерите изчезват в рамките на една до четири седмици. А всеки, който иска да е мародер го очаква много кратък живот.
Благородните намерения да защитите семейството си с автоматично или друго огнестрелно оръжие, също могат да доведат до физическата ви гибел. Хагските конвенции, определящи правилата за водене на война и Четвъртата Женевска конвенция и протоколите към нея определят статут на „защитени лица“ на всички цивилни граждани неучастващи във войната и незаети със задачи свързани с националната сигурност. Убийството на цивилен от военни, не само, че няма никаква стойност за развитието на войната, но и се разглежда като тежко военно престъпление. Виновните за такива престъпления се наказват дори от собствената си държава и такъв тип престъпления нямат давност и военнопрестъпници могат да бъдат подведени под отговорност от който и да е съд в света. За това, войниците до голяма степен пазят цивилните.
Въоръженият цивилен автоматично става участник във военните действия и губи статуса си на защитено лице. Оръжието веднага го превръща в легитимна военна цел. По-лошото е, че той е враг, както за „лошите“, така и за „своите“. Никой не знае този въоръжен с автомат цивилен какъв е – мародер ли е, дезертьор ли е, шпионин ли е, диверсант ли е… За това първо стрелят, а после питат… ако ги интересува въобще.
Ако оръжието е носено скрито и бъде открито у човека при преминаване на блок пост или при рутинна проверка, то отнемането му е най-малкото, което може да се случи. По-вероятно е носещият го да бъде арестуван незабавно и отведен за „разпит“. Разпитът продължава дни или седмици и е предимно физически, докато човек не признае дали не е шпионин или диверсант. Обстойно се разглежда телефонът му, контактите, месинджърите, снимките, социалните мрежи и не дай си Боже в него да има политически възгледи, снимки на притежателя с униформа или с оръжие и т.н. Боят и разпитите продължават до пълно пречупване на арестувания. А още по-лошо става, ако нямате какво да признаете. В Украйна хора бяха държани до два месеца и половина и систематично са били пребивани по няколко пъти на ден.
Ако сте цивилен, огнестрелното оръжие може да ви донесе само неприятности или значително да съкрати шансовете ви за оцеляване в зона на военен конфликт.
Нашият съвет е: бъдете максимално цивилни, не участвайте във военни действия, освен ако не сте в състава на редовната армия или опълчението. Не притежавайте и не носете огнестрелно оръжие. Дори да го видите да лежи на улицата, не се навеждайте да го вземете. Подминете го. Това може да ви спаси живота.
Ако искате да пазите семейството си от невъоръжени или зле въоръжени и неорганизирани мародери, набавете си изцяло граждански средства за самозащита: нож, електрошок, лютив спрей, тейзър, бокс, бухалка, стик за голф, брадва, а ако ви трябва далекобойност, купете си арбалет. Не само, че е точен, нанася тежки до смъртоносни поражения, но е и изключително тих.
За да не се срещате с тежковъоръжени и организирани мародери, запасете жилището си с вода, храна, хигиенни материали и лекарства и избягвайте излизането по улиците в първите дни и седмици на конфликта. След това армията ще се е погрижила за всичко.
Всичко, което трябва да знаете относно подготовката и поведението по време на война, може да научите от книгата „Пълно ръководство за оцеляване по време на война“
Останалите митове за войната:
Мит #1 В любовта и на война няма правила
Мит #3 Няма смисъл да се подготвям. Никой няма да оцелее, ако има война!
Мит #4 Следващата световна война ще е ядрена и всички ще умрем
Мит #5 Отивам в планината и там ще оцелея
Прочетете още:
Подготовка на градско жилище за военновременен период
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Откъде идва убеждението, че при война първо трябва оръжие?
Представите на повечето хора за войната са формирани от документални и игрални филми за Втората световна война, от сцени с ядрени взривове и край на цивилизацията и от постапокалиптични продукции. В тази картина войната е битка за оцеляване срещу всички, парите са изгубили стойност, закони няма и всеки иска да те убие за парче храна и личните ти вещи.
При такава представа изводът „трябва ми оръжие“ е логичен. Нагласите, които статията идентифицира, са три: „трябват ти автомат и много патрони“; „ако имаш оръжие, имаш всичко“; и „хващам гората и ги започвам със снайпера“. Всяка от тях издава различен тип мислене. Общото им е, че всички почиват на предположението, че държавата е изчезнала и че конфликтът е всеки срещу всеки — предположение, което при конвенционална война между армии не е вярно.
Кога наличието на оръжие у цивилен би имало смисъл?
Има точно определен сценарий, при който логиката работи: гражданска война или етнически конфликт. Тоест ситуация, в която не воюват армии, а групи цивилни се бият с други групи цивилни и никой не спазва Женевските и Хагските конвенции.
Именно от такъв контекст идват и част от съветите, които циркулират — например интервюто с оцелелия от войната в Босна, което много хора четат и прилагат директно към собствената си ситуация. Проблемът е в пренасянето. При конвенционална война между държави и редовни армии наличието на автомат у цивилен би довело единствено до това притежателят му да загуби живота си. Разликата между двата сценария е фундаментална и определя цялата логика на подготовката — затова първата стъпка е да се прецени за какъв тип конфликт се готвите.
Има ли шанс въоръжен цивилен срещу редовна армия?
Не. Нито един цивилен с автомат няма шансове срещу взвод добре обучени войници, и причините са четири, всяка от които е достатъчна сама по себе си.
Първо, войниците не обикалят сами и безцелно. Те се придвижват в бойна двойка, което означава, че дори единият да бъде убит от засада, вторият ще отговори на огъня и ще повика подкрепление. Второ, всеки командир знае точно къде са изпратени хората му и ако двама не се върнат, целият взвод тръгва да ги търси. Трето, огнестрелното оръжие не е безшумно — при първите изстрели всички войници в района се насочват към мястото на стрелбата. Четвърто, дори стрелецът да се е укрепил добре и да разполага с тежка картечница или дори с въоръжена група, противниковите войници ще поискат подкрепление от танк или ще подадат координатите на артилерията. Изводът е категоричен: самостоятелни цивилни или групи въоръжени цивилни нямат шанс срещу подготвени военни подразделения с комуникации и подкрепления.
Какво се случва с мародерите по време на война?
Мародерството е феномен, съпътстващ всяка война или голям катаклизъм. Докато другите страдат, хора с определена психическа и криминална нагласа виждат възможност да подобрят материалното си положение. Първата форма — разграбване на магазини, бижутерии, банкови клонове, оръжейни магазини, аптеки и бензиностанции — е сравнително безопасна за извършителя. Втората фаза, в която мародери отнемат имущество от съгражданите си, е съпроводена със смъртни случаи. В първите дни от инвазията в Украйна е имало множество убийства на цивилни от мародери, които спират коли и малтретират хора по улиците и междуградските пътища.
Важното обаче е какво следва. След първоначалния шок и организацията на задачите по националната сигурност държавата влиза във функциите си и се заема с мародерите. Армията, опълчението и полицията получават нареждане да ги „изчистят“, а гражданите съдействат. Никой не търпи, докато младите мъже се бият на фронта, някой да безчинства над родителите, братята, сестрите, жените и децата им. Историята показва, че във всички войни мародерите изчезват в рамките на една до четири седмици. Тоест проблемът е реален, но е ограничен във времето — и точно това определя каква подготовка е нужна.
Защо оръжието превръща цивилния в мишена?
Хагските конвенции и Четвъртата Женевска конвенция с протоколите към нея определят статут на „защитени лица“ на всички цивилни граждани, неучастващи във войната и незаети със задачи, свързани с националната сигурност. Убийството на цивилен от военни няма никаква стойност за развитието на войната и се разглежда като тежко военно престъпление, без давност, преследвано от който и да е съд в света и наказвано дори от собствената държава на извършителя. Именно затова войниците до голяма степен пазят цивилните.
Въоръженият цивилен обаче автоматично става участник във военните действия и губи статуса си на защитено лице. Оръжието мигновено го превръща в легитимна военна цел. По-лошото е, че той става враг и за двете страни: никой не знае какъв е този въоръжен човек — мародер, дезертьор, шпионин или диверсант. Затова първо стрелят, а после питат, ако изобщо ги интересува. С един предмет цивилният превръща най-силната си защита в нищо.
Какво се случва, ако скрито оръжие бъде открито при проверка?
Отнемането му е най-лекият възможен изход. По-вероятно е носещият да бъде арестуван незабавно и отведен за разпит.
Описанието на това, което следва, е конкретно и почива на реални случаи. Разпитът продължава дни или седмици и е предимно физически, докато човекът не признае дали не е шпионин или диверсант. Телефонът му се преглежда обстойно — контакти, месинджъри, снимки, социални мрежи. Наличието на политически възгледи, на снимки с униформа или с оръжие утежнява положението значително. Боят и разпитите продължават до пълно пречупване на задържания. Парадоксално, положението става още по-тежко, ако човек няма какво да признае, защото разпитващите приемат мълчанието за упорство. В Украйна е имало хора, държани до два месеца и половина и системно пребивани по няколко пъти на ден.
Какъв е конкретният съвет към цивилните?
Бъдете максимално цивилни. Не участвайте във военни действия, освен ако не сте в състава на редовната армия или на опълчението. Не притежавайте и не носете огнестрелно оръжие.
Съветът върви и една стъпка по-нататък, което показва колко сериозно е разбирано правилото: дори да видите оръжие да лежи на улицата, не се навеждайте да го вземете — подминете го. Причината е, че в зона на бойни действия няма как да докажете намеренията си, а самото притежание е достатъчно основание да бъдете третирани като комбатант или като диверсант. Единственият сигурен начин да запазите статута си на защитено лице е да не давате повод той да бъде поставен под съмнение.
Какви средства за самозащита са допустими за цивилен?
Ако целта е защита на семейството от невъоръжени или зле въоръжени и неорганизирани мародери, набавете си изцяло граждански средства: нож, електрошок, лютив спрей, тейзър, бокс, бухалка, стик за голф, брадва.
Ако ви трябва далекобойност, посоченото решение е арбалет. Предимствата му са три: точен е, нанася тежки до смъртоносни поражения и е изключително тих. Общото между всички изброени средства е, че те са граждански предмети, чието притежание не превръща носителя им в комбатант и не отнема статута му на защитено лице. Това е ключовият критерий при избора — не колко ефективно е средството, а дали то променя правния ви статут в очите на въоръжените страни.
Коя е най-добрата защита от мародери?
Не оръжието, а отсъствието от улицата. Най-надеждният начин да не се срещате с тежковъоръжени и организирани мародери е да не се озовавате там, където са те.
Практически това означава жилището да бъде запасено с вода, храна, хигиенни материали и лекарства, така че излизането по улиците през първите дни и седмици на конфликта да не е необходимо. Именно този период е най-опасен — държавните структури още не са влезли във функциите си, а мародерството е в пик. След това армията се справя с проблема. Тоест запасът у дома не е просто удобство, а буквално защитна мярка: той купува времето, необходимо, за да отмине най-рисковият период, без да излагате себе си и семейството си на среща, която не бихте спечелили.
Как да се преценява подобен съвет по принцип?
Полезно е човек да си зададе един въпрос за всяка мярка, която обмисля: този предмет или това действие увеличава ли, или намалява шансовете ми да бъда третиран като цивилен? Огнестрелното оръжие ги намалява категорично — то е единственият предмет, който с притежанието си променя правния ви статут.
Оттук следва и обща логика на подготовката за конвенционална война: тя е насочена към издържане, а не към противопоставяне. Запаси, укритие, документи, комуникация, план за евакуация и знание за правилата. Всичко, което ви прави по-малко видими и по-малко зависими от излизане навън, работи във ваша полза. Всичко, което ви прави да изглеждате като участник в конфликта, работи срещу вас — независимо колко благородни са намеренията ви.