Гражданска защита и подготовка за кризи Умения за оцеляване по време на война, бедствия, аварии, ядрен взрив и радиация
При една нова световна война не е изключена употребата на стратегическо или тактическо ядрено оръжие. Столиците и военните бази са потенциални цели на ракети с ядрен заряд. Русия неколкократно заплаши страните от НАТО, че ако сигурността ѝ бъде нарушена, може да използва ядрено оръжие. Дали би го направила, може да съдите от думите на Владимир Путин „А за какво ни е свят в който Русия не съществува.“ Това е залегнало и в стратегическите документи за използване на ядрено оръжие – ако съществуването на държавата Русия бъде заплашено, се предвижда ядрен отговор.
В голям ядрен конфликт между САЩ и Русия ще бъдат изстреляни всичките им налични ядрени ракети, които са на бойно дежурство. Изчислено е, че количеството радиационен прах, което ще се вдигне във въздуха, ще остане там около 10 години, затъмнявайки слънцето и предизвиквайки на земята ядрена зима.
Докато на земята съществуват ядрени оръжия, винаги ще има риск и от ядрена война и ядрен апокалипсис. И не говоря само за умишлено използване на тактическо ядрено оръжие или ядрени ракети. Представете си какво ще стане, ако в този период на напрежение заради техническа неизправност, по погрешка бъде изстреляна ядрена ракета към предварително зададените ѝ координати. Какво би било, ако хакери пробият системите за контрол на НАТО, Русия, Пакистан, Индия или Северна Корея и изстрелят ракети. Международни терористи, с помощта на някоя държава, биха могли да взривят „мръсна бомба“.
В миналото се е случвало руски радари грешно да засекат пуск на ядрени ракети от страна на САЩ. Решението за ответен ядрен отговор е било в ръцете на оперативния дежурен в команден пункт Серпухов-15, който в този ден е спасил света от ядрен апокалипсис, а след това е наказан за неизпълнение на протокола за ответен удар.
Дали е възможно такава грешка да се случи и днес? Не точно същата, защото конкретният недостатък е бил отстранен, но винаги има възможност да се случи ситуация, която инженерите да не са предвидили. В свят, в който все повече разчитаме на технологиите, хората стават заложници на тяхното правилно функциониране, слабости и пролуки в сигурността им.
Това, което може да направим ние като граждани, е да се запознаем по-добре с това какво се случва при ядрена експлозия. Трябва да знаем как да се предпазим, и ако сме живи, как да се изтеглим от зоната с възможно най-малко поражения.
Най-точни инструкции при ядрен инцидент, ядрен удар или ядрена война може да намерите в книгата „Ядрена заплаха„. Книгата може да купите ОТ ТУК.
Какво се случва при ядрен взрив
Температурата на химическите експлозии е най-много 5000 градуса. При ядрена експлозия температурата достига няколко десетки милиона градуса, което е сравнимо с ядрото на Слънцето. Цялата материя наоколо преминава в газово състояние, което създава огромно налягане. За милионна част от секундата се освобождават и поглъщат от атмосферата огромни количества радиационна енергия, формирайки гореща светеща маса или огнена топка. Експлозията ражда поредица събития, чиято форма и обем зависят от вида на взрива – атмосферен, повърхностен или подземен.
Само един процент от енергията на едно-мегатонова бомба ще изпари 4000 тона материя от повърхността, а на мястото ще се образува кратер. Ако експлозията е над вода или море, издигнатата вода би била над 20 000 тона.
Веднага след експлозията се появява шокова вълна от сгъстен въздух, която се движи по-бързо от звука и за 10 секунди изминава 4,5 километра, а след 50, достига 19,3 километра. Вторичната вълна, предизвикана от първата, също е много мощна. Там, където двете се застигат, се получава свръх налягане.
При експлозията ще бъде унищожено всичко в радиус от 2,2 км от „нулевата зона“, т.е. непосредствено под взрива. До 7 километра свръхналягането упражнява натиск от около 180 тона върху стената на средна къща. Сградите се пречупват или изравняват със земята. Термичната реакция предизвиква пожари, автомобилите буквално ще бъдат разтопени, а хората може да бъдат изгорени в радиус от 13 километра.
Електромагнитният импулс от ядрената експлозия, ако е краткосрочен, временно ще изведе от строя електронното оборудване и комуникациите, а при по-силен импулс, безвъзвратно ще унищожи цялото електронно оборудване и радиосигнали. Ако въобще е възможно, за възстановяването им ще е нужно много дълго време, през което време комуникациите ще липсват и ще работят само старите системи, които не разчитат на компютърни платки и чипове.
Време е да споменем и ядрената радиация. Взривът излъчва предимно неутрони, гама- и бета-радиация. Най-силна проникваща способност имат бета- и гама-лъчите, но за щастие, тяхното действие е ограничено до времето на светене на кълбото. Ако видите гъбата, в този момент вече получавате доза радиация.
Следва забавеното радиационно замърсяване, което може да обхване по-голяма територия или дори целия свят. Радиацията, която идва с падането на хилядите тонове радиоактивен прах, може да трае от няколко месеца до десетки години. Тя може да прониква през стени, покриви и дрехи. Отпадъците от ядрената експлозия са изключително опасни в началото, тъй като излъчват много енергия, но в същото време колкото повече енергия излъчват, толкова по-бързо губят своята сила. Гама-радиацията отслабва след седем часа до една десета от началната сила, а два дни по-късно е само една стотна.
Равнището на радиоактивно замърсяване зависи и от атмосферните условия. Заразата ще се разпространи по-надалеч при наличие на вятър, или по-малко при наличие на мъгла. Дъждовете ускоряват процеса на естествено снижаване на частиците и нивото на радиация, но така или иначе нивото на радиоактивно заразяване ще трае дни или седмици – при радиация от 240 рентгенчаса, това е поне едно денонощие, а при 800 са минимум четири денонощия.
В случай на сериозен конфликт с повсеместно използване на заряди от стратегически клас, прахта в небето ще скрие Слънцето за много дълго време, предизвиквайки захлаждане и температури, сравними с ледниковия период. Вторият голям проблем е, че първоначалното нагряване на атмосферата ще разруши до 50% от озоновия слой, което ще доведе до изменения в скоростта на химическите реакции, които произвеждат озон. Загубата на озона в стратосферата ще е постоянна и ще обхване целия свят. В резултат селскостопанските култури и природните екосистеми ще се сблъскат не само със замръзването, но и с интензивно облъчване с ултравиолетова светлина от слънцето.
Какво да правим при ядрен взрив
Мегатонните ядрени бомби, чиито параметри бяха описани по-рано, биха били използвани само в пълномащабен глобален конфликт. Съвременните военни доктрини на някои ядрени държави допускат ограниченото използване на тактически ядрени заряди с по-малка мощност, от 1 до 10 килотона, по позиции на врага, които биха могли да бъдат в близост до или разположени в населени места.
За разлика от по-мощните заряди, които могат напълно да заличат многомилионен град, бойните глави от 10 килотона, създават непосредствена радиационна заплаха на само един километър от епицентъра, а радиоактивните отпадъци, пак могат да се разстелят до 40 километра. Това означава, че ядрената атака в никакъв случай не означава мигновена смърт и има шанс за оцеляване.
Ако наблизо избухне голям взрив с ярко кълбо, трябва да предполагате, че това е ядрено или химическо оръжие. Вероятно ще искате да видите какво се случва, но в никакъв случай не гледайте взрива. Това може да доведе до временна или постоянна слепота, а да сте слепи, няма да ви помогне да се измъкнете от района. Поставянето на ръцете пред очите и затварянето им, също няма да ви помогне. Светлината ще е толкова ярка, че ще я виждате през тях.
Ако сте вкъщи, не стойте до прозореца. Ударната вълна се движи по-бавно и когато достигне до стъклото, то ще се раздроби и хиляди парченца ще се забият във вас. Ако сте навън, в зависимост от разстоянието до взрива, ще имате от няколко секунди до почти минута, преди да дойде ударната вълна, за да намерите място, на което да се укриете.
Ако не разполагате с време, а и дори да сте се укрили, трябва да легнете на земята по лице с крака към епицентъра на взрива. Сложете ръцете си под тялото или под лицето, ако покриете с тях главата си, може да получите обгаряния по тях. Обгаряния по кожата се получават на разстояние до 13 километра от епицентъра. Най-добре, върху главата си сложете раница, чанта дреха или друг предмет, който да я пази. Отворете устата, за изравняване на налягането, за да не ви се спукат тъпанчетата.
Не трябва да се става веднага след преминаването на първата ударна вълна. Изчакайте да мине и обратната взривна вълна, която ще се появи задължително.
След това, потърсете убежище или напуснете района в зависимост от възможностите. Ще имате 15 – 20 минути преди падането на радиоактивния прах. Ако сте на 15 или повече километра и все още разполагате с автомобил и възможност за излизане от населеното място, незабавно тръгнете. При скорост от 120 километра в час, след 15 минути ще сте на 30 километра по-далеч и извън зоната на заразяване. Отбележете посоката на вятъра и ако вятъра духа към вас, напуснете района в перпендикулярна посока.
Има набор от правила и действия, които трябва да предприемете незабавно. Ако не сте в близост до епицентъра на взрива имате шанс да се измъкнете с минимално или никакво облъчване с радиация. Може да изградите импровизирана защита у дома или в мазето си, както и да се евакуирате от района с помощта на гражданска защита или самостоятелно след определен период от време, когато радиацията ще е стотици пъти по-малка. Книгата съдържа точни инструкции за всеки сценарий.
Вие имате шанса да получите точни инструкции, които евентуално да ви помогнат да преминете през един такъв сценарии с минимални поражения и с възможно най-висок шанс за оцеляване, ако такъв тип събитие настъпи. До сега тази информация беше достъпна само в книгите за военни, които никога не са били достъпни за цивилни лица. Тези книги, могат да се намерят на вторичният пазар за книги втора употреба, но са толкова редки, че цените им започват от над 1000 лв. за брой.
Официални източници: Агенция за ядрено регулиране
Справочник: Намерете най-близкото укритие в списъка на бомбоубежищата в България.
Поръчай книгата
Често задавани въпроси
Какви са сценариите, при които може да се стигне до употреба на ядрено оръжие?
Умишленото използване в рамките на голям конфликт е само един от няколкото възможни пътя и вероятно не най-вероятният. Съществува риск от техническа неизправност, при която ракета бива изстреляна по погрешка към предварително заложени координати. Съществува риск от кибератака, при която външен извършител пробие системите за контрол на някоя от ядрените държави. Съществува и рискът международни терористи, подпомогнати от държава, да взривят „мръсна бомба“ — конвенционален заряд, разпръскващ радиоактивен материал.
Историята показва, че тези сценарии не са теоретични. Имало е случай, при който руски радари погрешно засичат пуск на ядрени ракети от страна на САЩ, а решението за ответен удар е било в ръцете на оперативния дежурен в команден пункт Серпухов-15. Той не задейства протокола, с което на практика предотвратява ядрен обмен, и впоследствие е наказан за неизпълнение на протокола. Конкретният технически недостатък оттогава е отстранен, но принципът остава: колкото повече разчитаме на технологии, толкова повече зависим от тяхното правилно функциониране и от пропуските в сигурността им.
Колко по-мощен е ядреният взрив в сравнение с химическия?
Температурата при химическа експлозия достига най-много около 5000 градуса. При ядрена експлозия температурата достига няколко десетки милиона градуса — стойност, сравнима с ядрото на Слънцето. Цялата материя наоколо преминава в газово състояние, което създава огромно налягане, а за милионна част от секундата се освобождават и поглъщат от атмосферата огромни количества радиационна енергия, формиращи горещата светеща маса, известна като огнена топка.
Мащабът се вижда най-добре чрез конкретни числа. Само един процент от енергията на едномегатонова бомба изпарява 4000 тона материя от повърхността, като на мястото се образува кратер. Ако експлозията е над вода, издигнатото количество вода би било над 20 000 тона. Тези стойности обясняват защо ядреният взрив не може да се разглежда като „много голям обикновен взрив“ — той поражда поредица от качествено различни събития, чиято форма и обхват зависят от вида на взрива: атмосферен, повърхностен или подземен.
Колко бързо се движи ударната вълна и какво разрушава?
Веднага след експлозията се появява шокова вълна от сгъстен въздух, която се движи по-бързо от звука. За 10 секунди тя изминава около 4,5 километра, а след 50 секунди достига 19,3 километра. Вторичната вълна, предизвикана от първата, също е много мощна, а там, където двете се застигат, се получава свръхналягане с усилен разрушителен ефект.
По отношение на разрушенията при мощен заряд всичко в радиус от около 2,2 километра от нулевата зона — точката непосредствено под взрива — бива унищожено. До 7 километра свръхналягането упражнява натиск от порядъка на 180 тона върху стената на средна по размер къща, при което сградите се пречупват или се изравняват със земята. Термичната реакция предизвиква масови пожари, автомобилите буквално се разтопяват, а хората могат да получат изгаряния в радиус до 13 километра. Тези разстояния обясняват защо въпросът „колко далеч съм от вероятната цел“ е първият, който всеки жител на голям град трябва да си зададе предварително.
Какво причинява електромагнитният импулс и защо е важен?
Електромагнитният импулс от ядрената експлозия при по-слаб вариант временно извежда от строя електронното оборудване и комуникациите. При по-силен импулс поражението е безвъзвратно — цялото електронно оборудване и всички радиосигнали биват унищожени. Ако възстановяването изобщо е възможно, то ще отнеме много дълго време.
Практическото следствие е, че през този период ще работят само старите системи, които не разчитат на компютърни платки и чипове. Това означава липса на мобилни комуникации, на интернет, на банкови системи, на съвременни автомобили с електронно управление и на голяма част от медицинската апаратура. За подготовката това има много конкретен превод: механичен часовник, хартиена карта, радиоприемник на батерии от по-стар тип, налични парични средства в брой и предварително уговорено място за среща със семейството струват повече от всяко приложение в телефона. Не разчитайте, че ще можете да се обадите или да проверите нещо онлайн.
Каква радиация се излъчва при взрива и колко бързо отслабва?
Взривът излъчва предимно неутрони, гама- и бета-радиация. Най-силна проникваща способност имат бета- и гама-лъчите, но действието им е ограничено до времето на светене на огненото кълбо. Практическото следствие е недвусмислено: ако сте видели гъбата, в този момент вече сте получили доза радиация — не по-късно, а точно тогава.
След това идва забавеното радиационно замърсяване, което може да обхване значително по-голяма територия или дори целия свят. Радиацията от падащите хиляди тонове радиоактивен прах може да трае от няколко месеца до десетки години и прониква през стени, покриви и дрехи. Тук работи важна закономерност: отпадъците от ядрената експлозия са изключително опасни в началото, защото излъчват много енергия, но точно затова губят силата си бързо. Гама-радиацията отслабва след седем часа до една десета от началната си сила, а два дни по-късно е само една стотна. Именно тази крива е причината правилото за престой в укритие да се измерва в дни, а не в месеци.
Как атмосферните условия влияят върху радиоактивното замърсяване?
Равнището на радиоактивно замърсяване зависи силно от времето. При наличие на вятър заразата се разпространява по-надалеч, но по-разредено. При мъгла разпространението е по-ограничено. Дъждовете ускоряват процеса на естествено снижаване на частиците от въздуха и понижават нивото на радиация в атмосферата, но за сметка на това концентрират падналия материал върху земната повърхност.
Продължителността на опасното ниво също зависи от изходната интензивност. При радиация от 240 рентгена на час говорим за поне едно денонощие, а при 800 рентгена на час — за минимум четири денонощия, преди стойностите да паднат до поносими нива. Това е и причината да е безсмислено да се разчита на едно универсално правило „изчакай N часа“. Реалното решение кога да се излезе се взема на базата на измерена стойност, което на практика означава, че дозиметърът не е екзотика, а основен инструмент за вземане на решение.
Какво представлява ядрената зима и какви са дългосрочните последици?
При голям ядрен конфликт между САЩ и Русия биха били изстреляни всички налични ядрени ракети на бойно дежурство. Изчислено е, че количеството радиационен прах, вдигнато във въздуха, ще остане там около 10 години, затъмнявайки слънцето и предизвиквайки на земята така наречената ядрена зима — захлаждане с температури, сравними с ледниковия период.
Вторият голям проблем е по-малко известен, но също толкова тежък. Първоначалното нагряване на атмосферата ще разруши до 50 процента от озоновия слой, което ще промени скоростта на химическите реакции, произвеждащи озон. Загубата на озон в стратосферата ще бъде постоянна и глобална. В резултат селскостопанските култури и природните екосистеми ще се сблъскат едновременно с два противоположни удара: замръзване от липсата на слънчева светлина и интензивно ултравиолетово облъчване от онази светлина, която все пак преминава. Комбинацията означава многогодишен срив в производството на храна в глобален мащаб, което би отнело повече животи от самите взривове.
Означава ли ядрен удар автоматична смърт за всички в града?
Не. Мегатонните бомби, при които разрушенията са тотални в широк радиус, биха били използвани само в пълномащабен глобален конфликт. Съвременните военни доктрини на редица ядрени държави допускат ограничено използване на тактически ядрени заряди с мощност от 1 до 10 килотона по позиции на противника, които могат да бъдат в близост до или разположени в населени места.
За разлика от мощните заряди, способни да заличат многомилионен град, бойна глава от 10 килотона създава непосредствена радиационна заплаха на около един километър от епицентъра. Радиоактивните отпадъци обаче могат да се разстелят до 40 километра. Комбинацията от тези две числа дава реалната картина: ядрената атака в никакъв случай не означава мигновена смърт за всички, а означава малка зона на пълно поражение и много голяма зона, в която оцеляването зависи изцяло от знанието и от предварителната подготовка. Именно този разрив прави подготовката смислена, а не безсмислена.
Колко време имате след взрива, преди да падне радиоактивният прах?
Разполагате с приблизително 15 до 20 минути между взрива и началото на падането на радиоактивния прах. Този интервал е решаващият прозорец за вземане на решение и той диктува две различни стратегии в зависимост от това къде се намирате.
Ако сте на 15 или повече километра от взрива и все още разполагате с изправен автомобил и възможност за излизане от населеното място, тръгнете незабавно. При скорост от 120 километра в час след 15 минути ще сте на 30 километра по-далеч и извън зоната на заразяване. Ключовото условие е посоката: определете накъде духа вятърът и ако той духа към вас, напуснете района в перпендикулярна посока, а не по посока на движението на облака — бягането пред облака означава да останете под него през цялото време. Ако нямате транспорт или сте по-близо до епицентъра, вариантът с бягство отпада и целият приоритет се прехвърля към намиране на подземно укритие в рамките на същите тези минути.
Защо познаването на тези инструкции е практически проблем за България?
Според цитирано в статията проучване само около 5 процента от българите знаят какво да правят при ядрен инцидент — независимо дали става дума за взрив, за „мръсна“ бомба или за авария в АЕЦ Козлодуй — и знаят къде са укритията в техния град. Почти никой не знае как да се предпази, как самостоятелно да изгради импровизирана защита в дома си и какви са правилните действия в тази ситуация.
Проблемът има и историческо обяснение. Дълго време тази информация е била достъпна практически само в специализирани издания за военни, които не са били предназначени за цивилни лица. Такива книги се намират на вторичния пазар, но са толкова редки, че цените им започват от над 1000 лева за брой. Практическата последица от това информационно бяло поле е, че при реален инцидент огромната част от населението би действала по инстинкт — тоест би излязла навън да гледа, би останала пред прозорците и би тръгнала да се придвижва точно тогава, когато е най-опасно.
