Израел / Палестина – Мащабен тероризъм и военни престъпления

Какво се случва в Израел и Палестина

Не съм сигурен, че последният Израелско-Палестински конфликт, може да се нарече точно война. Това на което целият свят стана свидетел на 07.10.2023 беше мащабна терористична операция. Нейният отговор е не по-малко брутален по своята същност и ако не бъде наречен от света държавна форма на тероризъм, то тогава е най-малкото серия от военни престъпления.

Какво всъщност се случи? Рано сутринта на 7-ми октомври 2023 г., признатата за терористична организация от множество държави по света, „Хамас“ изненадващо нападна Израел. Военният командир на групировката Мохамед Дейф обяви началото на „военна операция“ срещу Израел. Според Дейф в кратко, предварително записано изявление целта на палестинската операция е била „да се сложи край на израелските нарушения“.

Въоръженото крило на Хамас твърди, че е изстреляло хиляди ракети по Израел от ивицата Газа. Над 1500 въоръжени бойци на Хамас са преодолели граничната ограда между израелската територия и ивицата Газа и са проникнали в израелски общини, проникването на израелска територия е било осъществявано и по въздух и по вода с десантни лодки. Сред целите на Хамас не са само военни и държавни обекти, но основна цел за тази организация е унищожаването на Израел като държава, включително и гражданите му. Освен чрез многобройните ракетните удари, бойци на Хамас са убивали и отвличали израелски граждани, включително жени и деца. С това се сложи край на примирието, което до голяма степен беше спазвано от месец май.

Броят на убитите, в резултат на продължилата няколко дена атака, надхвърли 1400 човека, 2600 човека са били ранени, а 250 са в неизвестност. Представител на Хамас е заявил, че броят на отвлечените е „няколко пъти по-голям“ от десетки. Пленниците са разпределени във всички райони в ивицата Газа, отбеляза той. Израелското посолство в САЩ, обяви, че похитените са около стотина, а към момента се предполага за около 150 отвлечени човека.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че страната се намира в състояние на война. Израелските ВВС нанасят удари по ивицата Газа, като атакуват високи сгради, в които се предполага, че се намират военни съоръжения на Хамас. 

Междувременно снаряди, изстреляни от територията на Ливан, са поразили израелски военен пост във Фермите на Шабаа. Отговорност за артилерийското нападение пое ливанското шиитско движение „Хизбула“, като заяви, че действа „в солидарност“ с палестинския народ, предаде Ройтерс. В писмено изявление на „Хизбула“ се казва, че атаката е била насочена срещу три поста, включително срещу „обект с радар“ във Фермите на Шабаа – територия, окупирана от Израел през 1967 г., за която претендира Ливан.

Тази атака е станала причина Израел да подложи на артилерийски обстрел района в Ливан, от който са били изстреляни снарядите. В началото на сухопътната си операция, израелската армия обстреля наблюдателен пост на ливанската армия, като в резултат загина един видеооператор и бяха ранени шест журналисти. В последствие Израел още няколко пъти атакува ливански територии и евакуира 20 000 израелци от най-близкия до Ливан град, явно очаквайки ответен удар или нападение.

След удара по болницата „Ал Ахли Араб“ в южните предградия на ливанската столица Бейрут се събраха стотици поддръжници на „Хизбула“, които настояваха да бъде бомбардиран Тел Авив. Полицията използва сълзотворен газ срещу демонстранти в района на американското посолство. САЩ и Великобритания предупредиха гражданите си да напуснат Ливан.

Ако „Хизбула“ се включи пълноценно в конфликта и израелската армия трябва да се сражава на два фронта Израел може бъде изправен пред сериозна криза.

Израелските сили за отбрана твърдят, че са атакували повече от 400 цели на Хамас в Ивицата Газа. Също така се твърди, че израелската армия е възстановила контрола си над повечето райони в Южен Израел, където преди това са проникнали бойци на Хамас.

Израелските сили за отбрана заявиха, че целта им е да поемат контрола над ивицата Газа. „Имаме цели за следващите 12 часа: да сложим край на анклава в Газа. Да поемем контрола над целия анклав и да унищожим всички терористи на наша територия“, заяви говорителят на ЦАХАЛ подполковник Ричард Хехт. Той допусна изселване на хора от определени райони на Газа и заяви, че е готов за атаки от други фронтове.

На територията на Израел са били открити 1500 тела на бойци на Хамас, а в Ивицата Газа по време на ответните атаки на Израел са загинали най-малко 2670 души, сред тях над 700 деца и 9 от пленените израелци, загинали под авиоударите на Израел. Около 9600 са били ранени, сочат последните данни на палестинското министерство на здравеопазването. Повечето от жертвите вероятно са били убити от израелски обстрел. По данни на ООН поне още 20 000 души в Газа са напуснали домовете си заради обстрелите.

Кои са Хамас?

Хамас контролира изцяло ивицата Газа, като от 2007 г. е управляващата партия там. От самото начало тя се противопоставя на Организацията за освобождение на Палестина на Ясер Арафат (която допуска възможността за запазване на държавата Израел и водеше преговори с нея). Сега политическите решения на ООП се влияят главно от Фатах (паравоенна политическа партия в Палестина). Махмуд Абас, президентът на Палестинската автономия, е едновременно ръководител на Фатах и на изпълнителния комитет на ООП. Западният бряг на река Йордан е под частичен контрол на Фатах. Противоречията между Фатах и Хамас периодично довеждат Палестина до ръба на гражданска война.

Хамас включва легално крило и бойни части, наброяващи 10-12 хил. души. По време на своето съществуване организацията е извършила над 1100 терористични нападения, като често прибягва до използването на атентатори самоубийци – шахиди.

Желанието да се заличи Израел от политическата карта е в съответствие и с намеренията на Иран – от създаването на теократичната република на аятолах Хомейни там. Ето защо до неотдавна Иран е основният спонсор на движението, като превежда на Хамас милиони долари месечно. Техеран спонсорира и друга терористична ислямистка организация – ливанската Хизбула, която преди два дни пое отговорност за обстрела на северните израелски територии в знак на солидарност с Хамас.

Защо мащабен тероризъм?

Палестинските бойни организации осъзнават, че не могат да победят технологично напредналата израелска армия, и разчитат на терористични нападения и вземане на заложници. Сегашното нападение обаче изглежда много по-сериозно: прилича на военна операция – въпреки че вземането на заложници очевидно все още е една от основните цели. Хамас заяви, че ще се стреми да ги размени за всички палестински затворници в израелските затвори.

По време на тази „операция“ са убивани цивилни хора, само защото са евреи. Тъй като не са проверявали паспортите, преди да ги застрелят, сред жертвите има и десетки чужди граждани. За свои жертви съобщават САЩ, Франция, Германия, Великобритания, Непал и Камбоджа.

Такова масирано ракетно нападение, безразборни убийства на цивилни, включително и на музикален фестивал и отвличания от бойци на обявена за терористична организация не може да бъде квалифицирано като нищо друго освен като тероризъм и то мащабен тероризъм.

Защо военни престъпления?

Още в първия ден Бениамин Натаняху обяви, че Израел е в състояние на война и израелските сили нанесоха масирани въздушни удари по обекти в ивицата Газа. В резултат на тези удари, бяха поразени множество жилищни сгради, религиозни храмове и болница. На жителите на Газа беше даден срок от 24 часа да се евакуират от Газа, което по същество е невъзможно за над 2 милиона души, особено след като единствения възможен изход към Египет беше затворен. За съжаление видяхме кадри с удари по колоната евакуиращи се автомобили, в резултат на което загинаха десетки цивилни граждани, сред които жени и деца.

Палестинците в Газа съобщиха за масиран обстрел в района на южните градове Хан Юнис и Рафах, където Израел нареди на мирното население да потърси убежище, предаде Асошиейтед прес.

Израелски бомби са ударили зони западно и югоизточно от Хан Юнис и западно от Рафах, според местни съобщения. Хиляди хора, опитващи да избягат от Газа, са се събрали в Рафах, където е разположен единственият граничен пункт между палестинския анклав и Египет.

Съгласно Женевските конвенции, разпоредбите им са задължителни за всички страни по време на война, дори и състоянието на война да не е признато от едната от тях. С обявяването на състояние на война от Натаняху, израелската армия е трябвало да се увери, че войниците ѝ спазват правилата за водене на война, както и това да не бъдат причинявани излишни страдания на цивилното население. Не трябва да се допуска целенасоченото убийство на цивилни, така както е станало с колоната евакуиращи се.

Религиозните храмове и болниците са под специална защита. Когато в защитен обект се настанят бойци или бъдат използвани за съхранение на оръжие или като огнева точка, то тяхната защита съгласно конвенциите се дерогира веднага и те стават легитимна военна цел. Не така стои въпросът с болниците. Ранените бойци в тях, настанени за лечение и техните оръжия, до събирането и изнасянето им от компетентните органи не отменят статута им на защитен обект. Още повече, дори болницата да бъде използвана за военни цели или в ущърб на едната страна, това не премахва автоматично статуса ѝ на защитен обект. Военните трябва да дадат разумен срок в който нарушенията да бъдат прекратени, чак след което болница може да бъде атакувана. Нещо, което до сега не е правено освен в случая с болницата в Газа и то без никакво предупреждение или данни за използването ѝ за военни цели. Според данни в болницата е имало настанени над 1000 човека, които не могат да се евакуират от които поне половината са загинали или са били допълнително ранени.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган нарече случая „най-новия пример за израелски атаки, лишени от най-основните човешки ценности“.

Световната здравна организация също осъди удара срещу болницата Ал Ахли.

„СЗО категорично осъжда нападението срещу болница Ал Ахли Араб в Северна Газа. Първите доклади показват стотици смъртни случаи и ранени“, каза Тедрос Аданом Гебрейесус, генерален директор на здравния орган на ООН. „Призоваваме за незабавна защита на цивилните и здравеопазването“.

Израел отрича съпричасност към нападението на баптистката болница „Ал Ахли“ и прехвърля отговорността на неуспешно изстрелване на ракета от другата палестинска групировка „Ислямски джихад“. Дали това е така е обект на бъдещо разследване.

Още нещо, токът и водата в Газа са изцяло под контрола на Израел. Женевските и Хагските конвенции забраняват ударите по критична инфраструктура – електро и вик мрежите, за да могат на цивилните граждани да се осигурят някакви нормални условия за живот. Още в първия ден на нападенията над Израел, Израел спря тока и водата в ивицата Газа. Може да си представите, какво е в най-гъсто населения район на планетата, наречен най-големият затвор на открито, да бъде спряна водата. над 2 милиона души имат нужда от най-малко 5 милиона литра вода на ден само за пиене, какво остава за къпане, готвене и пране. Дори да имаше откъде, е невъзможно да бъде докарано дори само питейната вода с водоноски. Размерите на това бедствие, ще се видят в следващите седмици, когато много хора ще бъдат с опасност за живота поради дехидратация, като и заради болести свързани с липсата на санитарно-хигиенни условия, като дизентерия например.

Усещането за операцията на Израел в Газа е за опит да бъдат премахнати тези над два милиона души от това място, дали чрез директна елиминация, прогонване, всяване на страх и създаване на условия несъвместими с нормалния живот. Пряката стрелба по цивилни с цел унищожаването им по етнически признак е състав на военното престъпление геноцид. Авиоударите в гъстонаселено място като Газа, където няма възможност за поне предпазване на цивилното население са военно престъпление. Ударите по болници, храмове в които има цивилни са военно престъпление. Ограничаване на достъпа до ток и вода за два милиона души е военно престъпление и всички те трябва да бъдат забелязани от международната общност, заедно със съчувствието ни за жертвите на Израел.

Много важна подробност е, че Израел не воюва с Палестина. Не воюва с Палестинската армия или официални военни формирования. Израел е във война с терористична организация. Не всички палестинци са Хамас. Хамас представлява 0,5% от населението на Газа. Ако Израел е във война с терористи, държавата Израел не трябва да убива всички палестинци, а да се съсредоточи в законови средства за издирване и неутрализиране на бойците на Хамас.

Макар Хамас да се бори за интересите на палестинския народ, съм сигурен, че цивилните палестинци не са инициирали атаката, а много от тях вероятно не я одобряват. Историята на Израел и Палестина е изпъстрена с палестински „атаки“ – понякога с камъни, понякога с атентатори-самоубийци, понякога с ракетни нападения, след които винаги израелската армия образно казано е „нашоквала канчетата“ на палестинците, в резултат на което е имало десетки пъти повече жертви от палестинска страна. За над половин век, трябва вече да им е станало ясно, че след всеки терористичен акт на Хамас, страдат и обикновените палестинци. за това, вероятно, част от палестинците никак не са били щастливи от факта, че Хамас е нападнал Израел, защото са знаели какво ще последва.

Тук Израел изглежда, че не прави особена разлика между цивилен палестинец и терорист от Хамас. И това води до военни престъпления, които трябва и е редно да бъдат наказани, защото не всеки убит и ранен палестинец има нещо общо с нападението над Израел. особено пък жените и децата.

А сега накъде? Ще има ли война?

Подготовката и осъществяването на такава координирана, сложна атака, включително набавянето и изстрелването на хиляди ракети, точно под носа на израелците, са изисквали извънредно равнище на оперативна сигурност в редиците на радикалното движение, коментира Би Би Си.

Много анализатори заявяват своите подозрения, че такава мащабна и добре координирана атака не може да бъде осъществена без външна помощ. Размятаха се в медиите мнения, че са им били осигурени военни инструктори, но според мен това едва ли е вярно, защото освен добрата координация и изненадващото нападение, бойците на Хамас всяха хаос и страх, което беше целта им, но за разлика от военните не могат да задържат завзетите територии, нито да водят дълго време бойни действия, нямат щаб способен да води война.

Естествено, за въоръжаването на хиляди войници трябват оръжие и пари и погледите несъмнено са насочени към Иран, който официално подкрепя и финансира Хамас. Подкрепа може да са получили и от Хизбула, която обяви, че палестинският народ се ползва с пълната ѝ подкрепа.

От Техеран отрекоха да имат връзка с което и да е от нападенията на Хамас над Израел. „Енергичните мерки, взети от Палестина, представляват единствено и само законна отбрана срещу седемдесетилетната потисническа окупация и ужасни престъпления, извършени от нелегитимния ционистки режим„, посочиха от иранската мисия в ООН.

Очакванията са, че когато Израел започне пълномащабната сухопътна операция в Газа, като вероятната цел е не само прочистването от терористи, а пълното изгонване от ивицата на всички населяващи я палестинци.

Високопоставен служител на Хамас заяви вчера, че само малък брой висши командири в Газа са знаели за широкомащабното нахлуване в Израел, но че съюзници като Иран и ливанското движение Хизбула „ще се присъединят към битката, ако Газа бъде подложена на война на унищожение“, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА. В тази битка може да се включи и Ливан, както и да получат помощ от Сирия, чиито летища в Дамаск и Алепо бяха ударени и извадени от строя, преди седмица.

Вероятно това е причината САЩ да изпратят един от най-големите самолетоносачи в света – „Джералд Форд“ и придружаващата го ударна група в региона, в помощ на Израел. Голямата бойна група, включваща множество военни кораби и самолети, подчертава загрижеността на САЩ в опитите им да предотвратят разрастване на конфликта, въпреки че израелското правителство вчера официално обяви война и даде зелена светлина за „значителни военни стъпки“ в отговор на нападенията на палестинската групировка „Хамас“.

Случайно или не, това се връзва с плановете на САЩ от преди петнадесетина години да нападнат Иран, за да не му позволят възможността да произведе ядрено оръжие. Освен това, преди около месец-два имаше слухове за подготовка на израелската армия да нападне Иран.

Други два факта, които накланят везните в посока, че Израел може да нападне превантивно Иран и кризата в региона да се задълбочи са, че Израел забави сухоземната си операция и предварително свика допълнително над 300 000 резервисти. Това е твърде значително по обем и сила военно формирование за операция в район с с размери по-малки от София.

„Готвим се за следващите етапи на войната. Не сме казали какви ще бъдат те. Всеки говори за наземната офанзива. Може да е нещо друго“, заяви армейски говорител на редовен брифинг намеквайки, че плановете на израелската армия могат да се разминат с очакванията на мнозина.

Една война между Израел и САЩ срещу Иран, би донесла спокойствие за Израел, да знаят, че вече не са заплашени от пълно унищожение, каквото Иран желае за тях и със сигурност ще намали или напълно ще спре доставките на камикадзе дроновете Шахед за Русия, които Русия ползва в Украйна. което би бил силно желан ефект от Украйна, НАТО и САЩ.

Междувременно британският в. „Гардиън“ съобщи, че САЩ са разположили втори самолетоносач в Средиземно море, „за да възпират враждебни действия срещу Израел или каквито и да било усилия за разширяване на тази война“.

Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин каза късно в събота, че присъствието на самолетоносача „Айзенхауер“ и свързаните с него военни кораби в източното Средиземноморие е сигнал за „железния ангажимент на Вашингтон към сигурността на Израел и нашата решимост да възпираме всеки държавен или недържавен актьор, който иска да ескалира тази война“.

И все пак ще има ли война? Какви са сценариите?

Има най-малко три възможни сценария. Първият е конфликтът да остане само в пределите на Газа. при предишната такава операция от 2014-та година бяха убити над 2000 палестинци, но конфликтът не излезе извън пределите на автономния анклав. Такъв сценарий е вероятен, би бил най-кратък и с най-малко последствия за световната икономика, цените на петрола и от там върху инфлацията.

Вариант 2 е „прокси война“. Ако конфликтът се разпространи в Ливан и Сирия, където Иран също подкрепя въоръжени групировки, той на практика ще се превърне в прокси война между Иран и Израел. Ескалацията в тази посока ще увеличи вероятността от пряк конфликт между Израел и Иран, което ще доведе до повишаване на цените на петрола.

Напрежението може да нарасне и в региона като цяло. Египет, Ливан и Тунис се намират в състояние на икономическа и политическа стагнация. Отговорът на Израел на нападението на Хамас вече предизвика протести в няколко държави от региона. В арабските страни антиизраелските шествия могат бързо да прераснат в антиправителствени вълнения. Не може да се изключи повторение на Арабската пролет.

Третият вариант е пряка война между Израел и Иран.

Този сценарий е много опасен. Израел отдавна разглежда ядрените амбиции на Иран като екзистенциална заплаха. САЩ са близък съюзник на Израел, а действията на Техеран са насочени към създаване на военен съюз с Русия. От друга страна САЩ и НАТО имат интерес Иран да бъде въвлечен в собствена война, тъй като по този начин ще спрат или силно ще бъдат редуцирани доставките на ирански дронове Шахед за Русия, които се ползват за войната в Украйна.

Това засилва тревогите, тъй като и Иран и Израел са регионални военни сили в региона и ще бъдат подпомагани от двете най-големи суперсили в света. Това може само да вещае дълга и кървава война, в която освен преки жертви ще бъде силно засегната и световната икономика.

Не е изключено проиранските сили да нанесат повторен удар по съоръженията на саудитския петролен гигант Saudi Aramco както това стана през 2019 г. Тогава почти половината от доставките на саудитски петрол бяха спрени. Друг вариант е, Иран да блокира преминаването на петролни танкери през Ормузкия проток и това да спре доставките на петрол от Персийския залив за целия свят. Тъй като една пета от световните доставки на петрол идват от района на Персийския залив, цените на петрола рязко ще се повишат, а от там и инфлацията във всяко едно отношение.

Често задавани въпроси

Какво се случва на 7 октомври 2023 година?

Рано сутринта на 7 октомври 2023 г. организацията „Хамас“, призната за терористична от множество държави, извършва изненадващо нападение над Израел. Военният командир на групировката Мохамед Дейф обявява началото на „военна операция“, като в предварително записано изявление посочва за цел „да се сложи край на израелските нарушения“.

Мащабът на операцията е нехарактерен за терористично нападение. Въоръженото крило на Хамас твърди, че е изстреляло хиляди ракети от ивицата Газа. Над 1500 бойци преодоляват граничната ограда и проникват в израелски общини, като навлизането се осъществява едновременно по суша, по въздух и по вода с десантни лодки. Броят на убитите при продължилата няколко дни атака надхвърля 1400 души, около 2600 са ранени, а 250 остават в неизвестност. Отвлечени са между сто и около сто и петдесет души по различни оценки. С това приключва примирието, което дотогава е било спазвано в голяма степен.

Кои са Хамас и как се различават от другите палестински структури?

Хамас контролира изцяло ивицата Газа и е управляващата партия там от 2007 г. Организацията включва легално крило и бойни части, наброяващи 10-12 хиляди души, а през годините на съществуването си е извършила над 1100 терористични нападения, като често прибягва до атентатори самоубийци.

Съществено е разграничението от останалите палестински структури. От самото начало Хамас се противопоставя на Организацията за освобождение на Палестина на Ясер Арафат, която допуска възможността за запазване на държавата Израел и води преговори с нея. Днес политическите решения на ООП се влияят главно от Фатах, а Махмуд Абас е едновременно ръководител на Фатах и на изпълнителния комитет на ООП. Западният бряг на река Йордан е под частичен контрол на Фатах. Противоречията между Фатах и Хамас периодично довеждат Палестина до ръба на гражданска война. Тоест „палестинците“ не са единен политически субект и това има значение при всяка оценка на събитията.

Каква е ролята на Иран и на Хизбула?

Желанието за заличаване на Израел от политическата карта съвпада с намеренията на Иран още от създаването на теократичната република. Затова Иран дълго време е основният спонсор на Хамас, като превежда милиони долари месечно. Техеран финансира и ливанската Хизбула.

Практическото проявление на тази мрежа се вижда веднага след 7 октомври. Снаряди, изстреляни от ливанска територия, поразяват израелски военен пост във Фермите на Шабаа — територия, окупирана от Израел през 1967 г., за която претендира Ливан. Хизбула поема отговорност, като заявява, че действа „в солидарност“ с палестинския народ. Израел отговаря с артилерийски обстрел и евакуира 20 000 души от най-близкия до Ливан град. Официалната иранска позиция отрича връзка с нападенията. Стратегическото значение е ясно: ако Хизбула се включи пълноценно и израелската армия трябва да се сражава на два фронта, Израел би бил изправен пред сериозна криза.

Защо статията определя нападението като мащабен тероризъм?

Определението почива на характера на целите, а не на мащаба на силите. Палестинските бойни организации съзнават, че не могат да победят технологично напредналата израелска армия, и затова разчитат на терористични нападения и вземане на заложници.

Конкретните основания, изброени в текста, са няколко: масирано ракетно нападение по населени места; безразборни убийства на цивилни, включително на музикален фестивал; отвличания, извършени от бойци на обявена за терористична организация. Убивани са цивилни само защото са евреи, като поради липсата на проверка на документи сред жертвите има и десетки чужди граждани — за свои жертви съобщават САЩ, Франция, Германия, Великобритания, Непал и Камбоджа. Хамас заявява, че ще се стреми да размени заложниците за всички палестински затворници в израелските затвори. Комбинацията от умишлено насочване срещу цивилни и вземане на заложници е това, което определя деянието като тероризъм в правния, а не в публицистичния смисъл.

Кога болница може да бъде законна военна цел?

Това е един от най-важните правни въпроси и той често се предава неточно. Религиозните храмове и болниците са под специална защита по международното хуманитарно право, но режимите за двата вида обекти се различават.

При обикновен защитен обект защитата отпада веднага, ако в него се настанят бойци или той бъде използван за съхранение на оръжие или като огнева точка. При болниците обаче правилото е по-строго. Ранени бойци, настанени за лечение, и оръжията им до събирането и изнасянето им от компетентните органи не отменят статута на защитен обект. Дори когато болница действително бъде използвана за военни цели, това не премахва автоматично защитата ѝ. Военните са длъжни първо да дадат разумен срок, в който нарушенията да бъдат прекратени, и едва след изтичането му обектът може да бъде атакуван. Именно неспазването на тази процедура е основанието за критиката към удара по болницата „Ал Ахли Араб“, при който според данните в сградата са били настанени над 1000 души, неспособни да се евакуират.

Задължителни ли са Женевските конвенции, ако едната страна не признава състояние на война?

Да, и това е един от основните принципи на международното хуманитарно право. Съгласно Женевските конвенции разпоредбите им са задължителни за всички страни по време на война дори когато състоянието на война не е признато от едната от тях.

Практическото следствие е, че никоя страна не може да се освободи от задълженията си, като заяви, че не води война, или като определи противника си като терористична организация, а не като държава. От момента, в който израелският премиер обявява състояние на война, армията е длъжна да се увери, че войниците ѝ спазват правилата за водене на военни действия и че не се причиняват излишни страдания на цивилното население. Целенасоченото убийство на цивилни е забранено при всички обстоятелства. Същият принцип важи и в обратната посока — фактът, че Хамас не е държава, не го освобождава от забраната да напада цивилни.

Защо спирането на тока и водата се определя като военно престъпление?

Женевските и Хагските конвенции забраняват ударите по критична инфраструктура — електроснабдителната и водоснабдителната мрежа — именно за да могат на цивилното население да бъдат осигурени поне минимални условия за живот.

Токът и водата в Газа са изцяло под контрола на Израел и още в първия ден на конфликта са спрени. Мащабът на последиците се вижда от простата аритметика: над два милиона души в най-гъсто населения район на планетата имат нужда от най-малко 5 милиона литра вода на ден само за пиене, без да се смятат къпането, готвенето и прането. Дори да имаше откъде, това количество е физически невъзможно да бъде доставено с водоноски. Последиците не са само от жажда — липсата на санитарно-хигиенни условия води до епидемии от заболявания като дизентерия. Именно тази комбинация от невъзможност за евакуация и невъзможност за оцеляване на място е основанието за правната квалификация.

Защо разграничението между цивилни палестинци и Хамас е съществено?

Защото Израел не воюва с Палестина, нито с палестинска армия или официални военни формирования — той е във война с терористична организация. А Хамас, според посочената в статията оценка, представлява около 0,01 процента от населението на Газа.

Правното следствие е, че държава, водеща война срещу терористи, е длъжна да се съсредоточи върху издирване и неутрализиране на бойците, а не да третира цялото население като противник. Съществува и практическа страна на въпроса: цивилните палестинци не са инициирали атаката и много от тях вероятно не я одобряват, тъй като историческият опит показва, че след всеки терористичен акт следва ответна операция с многократно повече жертви именно сред цивилното население. Когато разграничението между цивилен и боец не се прави, резултатът е поредица от деяния, които международното право определя като военни престъпления — а пряката стрелба по цивилни с цел унищожаването им по етнически признак съставлява престъплението геноцид.

Какви са трите възможни сценария за развитие на конфликта?

Първият сценарий е конфликтът да остане в пределите на Газа. Прецедент е операцията от 2014 г., при която са убити над 2000 палестинци, но конфликтът не излиза извън анклава. Този вариант би бил най-кратък и с най-малко последствия за световната икономика, цените на петрола и оттам за инфлацията.

Вторият сценарий е прокси война. Ако конфликтът се разпростре в Ливан и Сирия, където Иран също подкрепя въоръжени групировки, той на практика се превръща в непряка война между Иран и Израел, което увеличава вероятността от пряк сблъсък и повишава цените на петрола. Съществува и риск от регионална дестабилизация — Египет, Ливан и Тунис са в икономическа и политическа стагнация, а антиизраелските шествия в арабските държави могат бързо да прераснат в антиправителствени вълнения, тоест не може да се изключи повторение на Арабската пролет. Третият сценарий е пряка война между Израел и Иран, който е и най-опасният.

Какви биха били икономическите последици от най-тежкия сценарий?

Пряката война между Израел и Иран е особено опасна, защото и двете са регионални военни сили, подпомагани от двете най-големи световни сили. Израел отдавна разглежда иранските ядрени амбиции като екзистенциална заплаха, докато САЩ и НАТО имат собствен интерес Иран да бъде въвлечен във война, тъй като това би спряло или силно ограничило доставките на ирански дронове за Русия.

Икономическите последици биха дошли по два основни канала. Първият е повторен удар по съоръженията на саудитския петролен гигант Saudi Aramco, какъвто е нанесен през 2019 г. и е спрял почти половината от саудитските доставки. Вторият, много по-тежък, е блокиране от Иран на преминаването на петролни танкери през Ормузкия проток. Тъй като около една пета от световните доставки на петрол идват от Персийския залив, цените биха скочили рязко, а инфлацията би се пренесла върху всичко останало. Именно това е механизмът, по който конфликт в далечен регион достига до потребителските цени в България — не чрез военни действия, а чрез цената на енергията.