Разказ на оцелял цивилен от войната в Босна

“Аз съм от Босна, в продължение на година живях в град без вода, електричество, бензин, медицинска помощ, гражданска защита, система за разпределение на продоволствията, без каквато и да е било форма на централизирано управление. Градът ни беше блокиран от армията в продължение на година и животът в него бе истински ужас. Нямахме нито полиция, нито армия, имаше само въоръжени групи и тези, които бяха въоръжени защитаваха дома и семейството си.

Когато всичко това започна някои от нас бяха по-добре подготвени, но мнозинството от съседските семейства имаха храна само за няколко дни. Някои от нас имаха пистолети и едва неколцина притежаваха автомати АК47.

След месец-два в града започнаха да властват банди, които избиваха всички, много скоро болниците се превърнаха в истински кланици. Полиция вече не съществуваше, а 80 % от болничния персонал не ходеше на работа. Аз имах късмет, защото семейството ми беше голямо, бяхме 15 души, в голяма къща. Притежавахме 6 пистолета и 3 АК47. Ето защо оцеляхме, поне, мнозинството от нас.

Американците ни хвърляха сухи дажби на всеки 10 дни, но това беше недостатъчно. След три месеца тръгнаха първите слухове за смърт от глад и студ. Свалихме всички врати и дървена дограма от изоставените домове, изкъртихме паркета и изгорихме всички мебели, за да се топлим.

Много умряха от болести, особено заради водата (от моето семейство двама), защото пиехме основно дъждовна вода. Налагаше се да ядем гълъби и дори плъхове. Много бързо парите станаха безполезни и се върнахме към бартерната обмяна. Жените лягаха за консерва месо. Трудно ми е да говоря за това, но това е истината- голяма част от жените, които търгуваха с телата си бяха отчаяни майки.

Огнестрелно оръжие, боеприпаси, свещи, запалки, антибиотик, бензин, акумулатори, храна- за тези неща ние се биехме като зверове. В такава ситуация всичко се променя- болшинството от хората се превръщат в чудовища. Беше ужасно!

Силата беше в количеството. Ако живееш сам, въпрос на време е да бъдеш убит и ограбен, независимо от това колко добре си въоръжен.

Днес, аз и моето семейство сме добре подготвени – имаме запаси, добре въоръжени сме, имаме опит. За нас е без значение какво може да се случи- земетресение, война, цунами, извънземни, терористи, дефицит, икономически колапс, масов безпорядък… Изводът от моя опит е, че вие не може да оцелеете сам, силата е в количеството, в правилния избор на надеждни приятели, в сплотеността на семейството и неговата подготовка.

Безопасно ли се придвижвахте из града?

Градът беше разделен на общности по улици. На нашата улица имаше 15-20 къщи и бяхме организирали патрули по 5 въоръжени души, които всяка вечер следяха за банди и врагове. Търговията ставаше само на улицата. На 5 километра от нас имаше улица, в която се осъществяваше обмяната, всичко беше добре организирано – за снайперисти беше много опасно да стигнат до там. Но по пътя можеше да се натъкнеш на бандити, затова там се ходеше само, когато се нуждаеш от нещо наистина специално и важно. Всичко на всичко аз отидох до тази улица само 2 пъти- за лекарства, основно антибиотик.

Никой не ползваше автомобил- улиците бяха блокирани от отломки, боклуци, захвърлени коли, а и освен това бензинът беше с цената на златото.

Ако трябваше да се ходи някъде се извършваше само нощем. Не бива да се движите сам, не трябва да се придвижвате и с твърде голяма група – ходете само с 2-3 души. Всички трябва да са добре въоръжени, трябва да се придвижвате много бързо, по сенките, по руините на къщите, не ходете по самата улица. Имаше много банди в численост от 10-15 души, а понякога достигаха и до 50 души. Но имаше и много нормални хора- такива като теб и мен, бащи, дядовци, които убиваха и грабеха. Нямаше “герои“ и “злодеи“- мнозинството бяха някъде по средата и всеки беше готов на всичко.

Какви умения ви бяха нужни в този период?

Трябва да знаете, че това фактически беше връщане към каменната епоха. Примерно аз имах газова бутилка. Но не я използвах за отопление или за приготвяне на храна, това беше твърде скъпо. Приспособих газовата бутилка за зареждане на запалки. А запалките бяха безценни! Някой ми донесе празна запалка, аз я зареждах и взимах за това съответно консерви или свещи.

Самият аз бях по професия фелдшер и в тези условия моите знания бяха моят капитал. В такова време знанията и сръчността, например умението да поправяш предмети се ценеше повече от златото. Материалните неща и храната може да ви свършат, това е неизбежно, но знанията и уменията ви са възможност да се сдобиете с храна. Например, съседът ми можеше да прави керосин за лампи – той никога не гладуваше.

Ако сега имате 3 месеца, за да се подготвите, какво бихте направили?

3 месеца за подготовка? Хм… Бих избягал зад граница! (шега)

Днес аз знам, че всичко може да се измени много бързо. Имам налице хранителни запаси, хигиенни средства, батерии… Запас за 6 месеца. Мнозинството от хората са добре подготвени, те са научени да воюват.

Имам 4 вида огнестрелно оръжие и за всяко едно имам по 2000 патрона. Имам хубава къща с градина, а градинарството го умея. Освен това, повече не бих искал да се чувствам като отрепка- когато всички наоколо говорят, че всичко ще бъде наред, аз вече знам, че всичко ще рухне.

Сега аз имам сили да направя всичко, за да оцелея и защитя моето семейство. Когато всичко се разпада трябва да бъдем готови да извършим отвратителни неща заради спасението на децата ни. Единственото, което искам е семейството ми да живее.

Практически да оцелее сам човек няма шансове (това е мое мнение), дори ако той е въоръжен и добре подготвен. В края на краищата, ако си сам ще умреш. Бях свидетел много пъти на това. Добре подготвените многочислени групи и семейства, с разнообразни умения и знания е най-добрият вариант.

С какво има смисъл да се запасява човек?

Зависи. Ако искате да живеете за сметка на грабежи, тогава всичко, което ви е необходимо са много оръжия и боеприпаси. Освен боеприпаси, продоволствия, хигиенни средства, акумулатори, батерии, обърнете внимание и на обикновени предмети за обмяна- ножове, запалки, сапуни, кремък. И не забравяйте алкохол- това е много добра стока за търговия.

Много хора умряха поради лоша хигиена. Ще са ви нужни много прости неща, но в много големи количества, примерно много торби за смет. Тиксо. Чинии и чаши за еднократна употреба- пластмасови или картонени- наистина от тях ще ви трябват големи количества. Това го знам, защото ние не се бяхме запасили с тези неща. Според мен, притежаването на запас от хигиенни средства е по-важно от продоволствения запас. Може да хванеш гълъб, да намериш ядивни растения, но е невъзможно да хванеш или намериш дезинфекциращо средство, например. Трябва да имате много перилни препарати, дезинфекциращи средства, сапуни, ръкавици, маски… всичко за еднократна употреба.

Освен това са нужни умения за оказване на първа помощ, трябва да знаете как да промивате рани, как да третирате изгаряния и дори огнестрелна рана, защото болници няма. И дори да намериш лекар, той може да няма обезболяващи или пък ти няма да има с какво да му заплатиш. Научете се кога да използвате антибиотик и се запасете с него.

Оръжието трябва да е опростено. Сега имам Глок 45, защото ми харесва, но този калибър тук не е разпространен, ето защо имам още два 7,62 мм руски ТТ. А тук много имат такъв пистолет и съответно боеприпаси. Не ми харесва автомат Калашников, но тук всеки го има, така че…

Нужни са ви неголеми и незабележими неща, примерно е добре да имате генератор, но по-добре е да притежавате 1 000 запалки „BIC“. При включването генераторът шуми и привлича внимание, а 1 000 запалки няма да ви струват много, заемат малко място и навсякъде може да ги обменяте за нещо.

За питейна вода използвахме предимно дъжд – събирахме дъждовната вода в 4 големи бъчви, а след това я преварявахме. До нас имаше поток, но водата в него много скоро стана замърсена. Съхранението на водата също е много важно. Трябва да имате бъчви, бидони, ведра за транспортиране на водата.

Помогна ли Ви наличието на злато, сребро?

Да. Цялото злато, което притежавах го обмених за боеприпаси. Понякога можехме да използваме пари (марки и долари), за да купим някои неща, но това беше рядкост, а цените бяха несъразмерно високи. Примерно консерва боб струваше $ 30-40. Местната валута се сгромоляса бързо, затова бартерът беше постоянен.

Скъпо ли струваше солта?

Скъпо, но беше по-евтина от кафето и цигарите. Но аз имах много алкохол и го търгувах без никакъв проблем. Потреблението на алкохол нарасна  10 пъти повече от обичайното.

Сега може би, за да правите бартер най-добре е да се запасите с цигари, запалки, батерии, защото те заемат по-малко място. Аз не бях подготвен в онзи период, нямах време да се организирам. Няколко дни преди да започне войната, политиците по телевизора продължаваха да повтарят, че всичко е наред.

И когато небето се срути над нас, ние взехме това, което можехме.

Трудно ли беше да си доставяте оръжие, какво бихте могли да обмените за оръжие и боеприпаси?

След войната във всеки дом имаше оръжие. Полицията конфискува много оръжие в началото на войната, но мнозинството от хората криеха оръжието. Аз имам легално оръжие (с разрешително), по закон това се нарича “Временна колекция“. В случай на безредици правителството има правото временно да конфискува оръжието… така че имайте го предвид това. Знаете ли, има хора, които имат легално оръжие, но те притежават и нелегално, в случай на евентуална конфискация.

Ако имате подходящи стоки за обмяна, тогава да си намерите оръжие не е трудно. Но трябва да помните, че първите дни ще са най-опасни поради хаоса и паниката. Напълно възможно е да нямате време да намерите оръжие, за да защитите семейството си. А да бъдете невъоръжени по време на хаос, паника и безпорядък е доста лошо.

В моя случай се намери човек, който имаше нужда от автомобилен акумулатор за радиото си. Той имаше оръжие и аз размених акумулатора за две огнестрелни оръжия.

Понякога разменях боеприпаси за храна, а след няколко седмици започнах да разменям храна за боеприпаси. Никога не правех размяната в моя дом и никога в големи количества. Много малко хора (съседите ми) знаеха, че вкъщи съхранявах много провизии. За мен най-важното бяха боеприпасите и оръжието, на второ място бих поставил противогази и филтри.

А по отношение на безопасността каква беше ситуацията?

Защитата беше на много примитивно ниво. Ще се повторя ние не бяхме готови и прибягвахме до всичко, което можехме.

Прозорците бяха избити, покривите на къщите бяха в ужасно състояние заради бомбардировките. Всички отвори на прозорците бяха блокирани с чували с пясък, камъни. Преградих дворната врата с отпадъци и вехтории и използвах алуминиева стълба, за да прескачам оградата. Когато се връщах вкъщи ми даваха стълбата, за да вляза. На нашата улица живееше един мъж, който напълно барикадира къщата си. Той проби дупка в стената на съседската разрушена къща- това му беше тайният вход.

Това може да ви се струва странно, но всички къщи, които се водеха най-сигурни бяха разграбени и разрушени първи. В нашия квартал имаше красиви къщи с огради, кучета, сот, железни решетки на прозорците. И тълпата нападна именно тях. Някои успяха да отблъснат нахлуването, други не. Всичко зависеше от това колко човека са вътре и какви оръжия имат.

Безусловно е, че безопасността е важно нещо, но и сдържаното и скромно поведение е също нужно. Ако живеете в град и се случи такава диващина единственото, от което се нуждаете е скромно жилище с голямо количество оръжие и боеприпаси. Колко боеприпаси ли? Колкото се може повече. Доколкото е възможно направете дома си неугледен.

От съображения за сигурност сега съм сложил метална врата в дома си, но това го правя само, за да мога да се спася от първата вълна на хаоса. След като премине ще се пръждосам, за да се присъединя към голяма група приятели или семейства в някое село.

По време на войната имахме стълкновения, но не искам да влизам в подробности. Добрата организация в случай на нападение на банда има първостепенно значение. Винаги имахме пост, който наблюдаваше на улицата. А в града се стреляше постоянно.

Отново ще ви кажа, кръговата ни отбрана беше на примитивно ниво- всички изходи бяха барикадирани, бяха оставени само малки отвори за оръжията. Винаги, вътре в къщата, поне 5 члена на семейството бяха готови за бой, а един стоеше навън на улицата в укритие. За да не бъдете убит от снайперист трябва да стоите в дома си цял ден.

Слабите загиват в първите дни, останалите се борят за живота си. През деня почти никой не се появяваше на улицата заради снайперистите- отбранителната линия беше твърде близо. Мнозина загинаха, защото примерно искаха да разузнаят какво се случва, а това си беше много важно. Искам да ви напомня, че нямахме информация, нито радио, нито телевизия, нищо- само слухове.

Организирана армия липсваше, но всички бяхме войници. Принудени бяхме, всеки носеше оръжие и се опитваше да се защити. Ще ви кажа нещо, ако утре това се повтори, аз ще бъда като всички останали- скромен, отчаян, възможно е дори да се развикам или заплача. Никакви стилни или модни дрехи. Не възнамерявам да облека впечатляваща униформа и да си дера гърлото: “Всички ще ви … боклуци!“. Ще бъда незабележим, добре въоръжен и подготвен, внимателно ще преценявам ситуацията заедно с моя най-добър приятел и брат.

Разберете, без значение е вашата супер отбрана или супер оръжие, ако хората знаят, че си богат, то те ще те ограбят. Всичко е въпрос единствено на време и на количества оръжие.

Как стояха нещата с естествените човешки нужди?

На тоалетна ходехме с лопата на място по-близичко до дома… изглежда нечисто, но така беше. Миехме се с дъждовна вода, понякога ходехме и до реката, но това беше много опасно. Тоалетна хартия липсваше, а дори и да имахме, щях да я обменя за нещо. Всичко беше толкова трудно.

Мога да ви дам няколко съвета – първо, трябва да имате оръжие и боеприпаси, а вече след това всичко останало. Ако сте забравили и пропуснали нещо, това не е страшно, винаги ще намерите някой, с който ще можете да обмените това, което ви е нужно. Но, ако нямате оръжие и боеприпаси, за вас няма да има достъп до бартер. И още нещо, не виждам проблем в големите семейства и в количествата гърла за изхранване- голямо семейство, повече оръжие, по-голяма сила и после, както е заложено в човешката природа започва адаптацията.

Как се грижехте за болните и ранените?

Основно травмите бяха от огнестрелни рани. Ако пострадалият успее да намери лекар, той има около 30 % шансове да оживее. Това не е като на кино, хора умираха и много от тях загинаха заради инфекции, внесени в раната. Аз имах резерв от антибиотик за 3 или 4 процедури, разбира се само за моето семейство.

На пристъпи на жлъчнокаменна болест или бъбречна криза малцина обръщаха внимание. Често, съвършено глупави неща убиваха хора. При отсъствие на лекарства и недостиг на вода, обикновена диария беше достатъчна, за да ви убие за няколко дни- особено децата. Страдахме много от кожни заболявания, хранителни натравяния, но нищо не можехме да направим.

Надявам се, че тази статия ще бъде полезна за някой или  пък информацията в нея може да спаси живота на някого.

Източник: Security.BG

Често задавани въпроси

Какви са условията, при които оцелява разказвачът?

В продължение на година той живее в град без вода, електричество, бензин, медицинска помощ, гражданска защита, система за разпределение на продоволствията и без каквато и да е форма на централизирано управление. Градът е блокиран от армия в продължение на година.

Липсата на институции е ключовата характеристика. Няма нито полиция, нито армия — съществуват само въоръжени групи, а тези, които са въоръжени, защитават дома и семейството си. Важно е да се отбележи какъв тип конфликт е това: обсаден град при етнически конфликт с пълен разпад на държавността. Това не е конвенционална война между редовни армии и точно затова изводите от разказа не бива да се пренасят автоматично върху всеки сценарий — но за самия сценарий на разпад те са безценни, защото идват от преживял го човек.

Кой оцелява и защо?

Отговорът, който разказвачът дава многократно, е един: силата е в количеството. Неговото семейство е било голямо — петнадесет души в голяма къща, с шест пистолета и три автомата.

Формулировката е категорична: ако живееш сам, въпрос на време е да бъдеш убит и ограбен, независимо колко добре си въоръжен. Той се връща към този извод и по-късно: практически сам човек няма шансове, дори да е въоръжен и подготвен, и това е нещо, на което е бил свидетел многократно. Най-добрият вариант според него са добре подготвените многочислени групи и семейства с разнообразни умения. Когато всичко започва, някои са били по-добре подготвени, но мнозинството съседски семейства са имали храна само за няколко дни.

Как се променя градът през първите месеци?

Промяната е бърза и има ясни етапи. След месец-два в града започват да властват банди, които избиват хора, а болниците се превръщат в места на ужаса. Полицията престава да съществува, а около 80 процента от болничния персонал не ходи на работа.

След три месеца тръгват първите слухове за смърт от глад и студ. За отопление свалят всички врати и дървена дограма от изоставените домове, изкъртват паркета и изгарят мебелите. Хуманитарната помощ идва на всеки десет дни, но е недостатъчна. Много хора умират от болести, най-вече заради водата, тъй като пият предимно дъждовна вода — от неговото семейство така загиват двама. Стига се до ядене на гълъби и плъхове. Парите бързо стават безполезни и всичко се връща към бартер.

Как е организирана безопасността в квартала?

Градът се разделя на общности по улици. На неговата улица има 15-20 къщи и е организиран патрул от петима въоръжени души, които всяка вечер следят за банди.

Търговията се извършва само на улицата. На пет километра има специална улица за обмяна, добре организирана и трудно достъпна за снайперисти, но пътят дотам е опасен заради бандити — затова се ходи само при нужда от нещо наистина важно. Самият той е ходил само два пъти, и то за антибиотици. Автомобили не се използват: улиците са блокирани от отломки и изоставени коли, а бензинът струва колкото злато. Ако се налага придвижване, то става само нощем — не сам, но и не в голяма група, а по двама-трима, бързо, по сенките и през руините, никога по самата улица.

Кои умения се оказват най-ценни?

Знанията и сръчността се ценят повече от златото. Разказвачът е фелдшер по професия и медицинските му знания се оказват основният му капитал.

Логиката, която извежда, е фундаментална: материалните неща и храната неизбежно свършват, но знанията и уменията остават възможност да се сдобиеш с храна. Примерите са конкретни. Съседът му е можел да прави керосин за лампи и никога не е гладувал. Самият той е приспособил газова бутилка не за отопление или готвене, което би било прекалено скъпо, а за зареждане на запалки — а запалките са били безценни. Донасяли са му празни запалки, той ги е зареждал и е получавал в замяна консерви или свещи. Тоест ценно е било не притежанието на ресурс, а способността да се произвежда услуга.

С какво реално си струва да се запаси човек?

Отговорът е изненадващ и противоречи на очакванията на повечето хора: според него притежаването на запас от хигиенни средства е по-важно от продоволствения запас.

Аргументът е прост и неопровержим — може да хванеш гълъб или да намериш ядивни растения, но е невъзможно да намериш дезинфекциращо средство. Много хора са умрели именно заради лоша хигиена. Затова са нужни много прости неща, но в големи количества: перилни препарати, дезинфектанти, сапуни, ръкавици, маски, торби за смет, тиксо, чинии и чаши за еднократна употреба. Точно с тези неща семейството му не е било запасено. Към списъка се добавят и предмети за обмяна: ножове, запалки, сапуни, кремък и алкохол, който е много добра стока за търговия.

Как работи бартерът и какво се случва с парите?

Местната валута се сгромолясва бързо и бартерът става постоянен. Понякога се използват чужди валути, но рядко и на несъразмерно високи цени — консерва боб е струвала между 30 и 40 долара.

Златото има стойност: цялото злато, което е притежавал, е обменено за боеприпаси. Но най-практичното наблюдение е за размера на разменната единица. По-добре от генератор е да имате хиляда запалки — генераторът шуми и привлича внимание, докато хиляда запалки не струват много, заемат малко място и се обменят навсякъде. Същата логика важи за цигарите и батериите. Солта е била скъпа, но по-евтина от кафето и цигарите, а потреблението на алкохол се е увеличило десетократно. Правилата на самата размяна също са важни: никога в собствения дом и никога в големи количества.

Защо укрепените къщи са ограбени първи?

Това е може би най-контраинтуитивното наблюдение в целия разказ. Всички къщи, които са изглеждали най-сигурни, са били разграбени и разрушени първи.

В неговия квартал е имало красиви къщи с огради, кучета, сигнално-охранителна техника и железни решетки. Тълпата е нападнала именно тях, защото видимата защита е сигнал, че вътре има какво да се защитава. Някои са успели да отблъснат нападението, други не, а изходът е зависел единствено от това колко души са вътре и с какво разполагат. Изводът, който разказвачът извежда, е приложим навсякъде: безопасността е важна, но сдържаното и скромно поведение е също толкова необходимо. Доколкото е възможно, направете дома си неугледен. Ако хората знаят, че си богат, ще те ограбят — въпрос е само на време и на количество оръжие.

Как изглежда медицинската реалност?

Основните травми са от огнестрелни рани. Ако пострадалият успее да намери лекар, шансовете му да оживее са около 30 процента. Много хора загиват заради инфекции, внесени в раната — не заради самото нараняване.

По-важното обаче е какво убива хората извън бойните действия. При отсъствие на лекарства и недостиг на вода обикновена диария е достатъчна да убие за няколко дни, особено дете. На пристъпи на жлъчнокаменна болест или бъбречна криза почти никой не обръща внимание. Разпространени са кожните заболявания и хранителните натравяния. Тоест съвършено обикновени състояния, които в мирно време се лекуват за дни, стават смъртоносни. Собственият му резерв от антибиотик е стигал за три-четири курса и е бил само за семейството му.

Какви са поуките, които сам той извежда?

Първата е за подготовката преди събитието: няколко дни преди началото на войната политиците по телевизията са продължавали да повтарят, че всичко е наред. Той не е бил подготвен и не е имал време да се организира.

Втората е за поведението. Ако това се повтори, казва той, ще бъде като всички останали — скромен, незабележим, без стилни дрехи и без демонстрации. Ще бъде добре въоръжен и подготвен, но ще преценява ситуацията внимателно, заедно с най-близките си. Третата е за структурата: голямото семейство не е тежест, а сила, защото повече хора означават повече ръце и по-голяма възможност за защита. И последната, най-обща: слабите загиват в първите дни, а останалите се борят. Именно затова първите дни на хаос и паника са периодът, за който подготовката има най-голямо значение.