Какво да правим при артилерийска или въздушна атака

Много малка част от жертвите на война умират от куршуми, изстреляни по тях. Между 80 и 90 процента от загиналите са в резултат на така наречения индиректен огън — артилерия, авиационни бомби и минохвъргачки.

При експлозията им се отделят първични и вторични поразяващи елементи. Първичните са ударната вълна, осколките и касетъчните бомби. Вторичните са стъкла, камъни, пръст, огън и димът, който често се пропуска, но при закрити помещения е сред водещите причини за смърт. Именно нараняванията и кръвотеченията от този тип средства са причина за най-високата смъртност сред цивилните. Практическият извод е, че цялата подготовка за поведение при обстрел трябва да е насочена не към прикритие от стрелба, а към защита от осколки и от падащи предмети.

Защото основната причина за смърт е кръвозагубата, а тя настъпва за минути. При военни действия едно от първите неща, с които трябва да се снабдите и които да носите постоянно, е турникет.

Мястото му обаче е също толкова важно, колкото и наличието му. Турникетът не бива да стои в раницата на гърба ви, където ще ви бъде трудно или невъзможно да го достигнете, а в удобен джоб с лесен достъп — при тежко кръвотечение секундите имат значение, а ранената ръка може да не може да се пресегне назад. Има и важно ограничение: използването на турникет има смисъл, ако в рамките на един-два часа успеете да достигнете до медицинска помощ, защото след това време той може да нанесе сериозни увреждания. Въпреки това, ако кръвта изтича, по-добре е да го поставите дори без да знаете кога ще стигнете до лекар — с шанс някой да ви намери и да ви помогне.

Ако чуете сирена или сигнал за въздушна тревога, веднага се отправяйте тичешком към най-близкото укритие.

Също толкова важно е къде да не отивате. Не оставайте под арки и в стълбищни клетки. Опасно е да се укривате в мазета на панелни блокове, в автомобили, в трафопостове и под стените на сгради с окачени фасади. Ако няма сигнал или вече чувате свистенето на падащи снаряди, трябва да направите две неща едновременно: да снижите максимално силуета си и да намерите укритие. Редът е важен — снижаването е мигновено и не изисква никакво време, докато търсенето на укритие може да отнеме секунди, с които не разполагате.

Най-добра защита на открито дават басейн, фонтан, всяка денивелация или изкоп под нивото на повърхността. Причината е чисто геометрична: осколките и летящите предмети се движат хоризонтално и нагоре, но не могат да достигнат под нивото на терена.

Затова можете спокойно да клекнете или да легнете, независимо дали в понижението има вода. Важното е да снижите силуета си. Този принцип обяснява и защо обикновеният бордюр на улицата е реално укритие — двадесет сантиметра под нивото на терена са достатъчни, за да ви изведат от траекторията на голяма част от осколките. При липса на каквото и да е понижение, лягането по очи на самата земя е винаги по-добро от оставането прав.

Веднага напуснете автомобила или обществения транспорт и не се опитвайте да се укриете в него или зад него.

Причината е недвусмислена: нито кола, нито автобус могат да предоставят ефективна защита срещу 120-милиметров миномет и дори срещу 80-милиметрова мина, а какво остава срещу гаубичен или танков снаряд. Ламарината не спира осколки, а стъклата се превръщат в допълнителен поразяващ фактор. Затова при свистене, близки взривове или сирена спрете, напуснете превозното средство и влезте във вход или легнете до ограда или до бордюра. Това е едно от малкото места в темата, където действието е напълно еднозначно.

Защото тя произвежда точно погрешните решения в единствения момент, в който те имат значение. Стресът и паниката са основният враг при обстрел.

Двата типични фатални модела са следните. Първият: хората тичат към укритие, което е толкова далеч, че до падането на снаряда няма как да го достигнат, и остават прави, представлявайки голяма площ за поразяване. Вторият: избраното укритие бива достигнато навреме, но по своята същност не може да ги защити. И в двата случая проблемът не е скоростта, а преценката. Затова принципът е да се избере най-близкото приемливо укритие, а не най-доброто далечно — и когато такова няма, просто да се легне на място.

Минохвъргачките са най-разпространените и най-опасни средства за поразяване. При тях обаче има един успокоителен факт: ако чувате свистенето, вероятността да оцелеете е голяма, защото ако мината лети право към вас, няма да чуете нищо. Щом чувате свистене, значи все още сте живи — трябва незабавно да легнете на земята и да изчакате взрива.

Минохвъргачките стрелят на близко разстояние — от 3 до 7 километра — така че мините падат много бързо. Те са изключително смъртоносни, падат почти вертикално и правят дори окопите неефективно укритие. Опитен разчет може да изстреля десет мини за десет секунди, като последната излита още преди първата да е паднала, след което разчетът събира миномета за около минута и се изтегля, за да избегне ответен огън. При по-некачествени минохвъргачки ще чуете и самия изстрел. В момента, в който чуете първия изстрел някъде на хоризонта, незабавно търсете укритие — не губете време да слушате свистенето, за да определяте посоката.

За 82-милиметрова осколочна мина радиусът на поражение е не по-малко от 18 метра, а при група от две-три осколки достига около 30 метра. Отделни осколки могат да отлетят на 100-150 метра. Сериозно прикритие обаче не може да бъде пробито от такава мина.

При 120-милиметрова мина числата са значително по-големи: радиус на поражение не по-малко от 25 метра, радиус на тежко поражение около 60 метра, а отделни осколки достигат до 200-250 метра. Практическото значение на тези числа е, че „далеч от взрива“ означава стотици метри, а не десетки. Същевременно фактът, че солидното прикритие не се пробива, потвърждава основното правило: между вас и взрива трябва да има маса, а не разстояние по въздух.

Класическият артилерийски снаряд се чува още при изстрелването, което позволява да се определи откъде идва. Реакцията е същата — незабавно лягане на земята. Дори снарядът да падне наблизо, има вероятност осколките да преминат над вас. Ако стоите прав, шансовете намаляват рязко.

Реактивните системи за залпов огън са сред най-смъртоносните средства. Система от типа „Град“ изстрелва по 40 снаряда, а обсегът ѝ е около 20 километра със стандартните реактивни снаряди и до 40 километра с тези с увеличена далекобойност. Самият залп се чува от разстояние, а след него следват почти едновременните четиридесет експлозии. Времето между звука на изстрелването и попаденията е броени секунди и зависи от разстоянието до огневата позиция — при близка позиция то е твърде малко, за да се разчита на него. Затова, ако чуете залп, тръгвайте към укритие незабавно, без да се опитвате да прецените откъде идва. Ако успеете да достигнете бетонно укритие, особено под земята, вероятността да оцелеете е голяма.

Авиоударите се отличават с кратък времеви интервал, голяма мощност и висок интензитет. При авиационните бомби няма да чуете нищо освен евентуално звука на самолета. Ако проследите траекторията му, можете приблизително да определите вероятната цел и да направите всичко възможно да не се окажете там. Съгласно допълнителните протоколи към Четвъртата Женевска конвенция градовете не са легитимна военна цел и използването на авиационни бомби срещу тях е забранено, но извън града в радиус от около три километра не оцелява нищо.

И накрая — най-важната грешка, която хората допускат инстинктивно. Много от тях се свиват до стените на големи сгради и стават именно затова жертви. Особено опасни са офис сградите и търговските центрове със стъклени фасади, както и сградите с окачени фасади. Осколките неминуемо ще натрошат облицовъчните плочки и стъклата, а стотици килограми остри парчета стъкло и керамика ще засипят хората отдолу. Тоест стената, до която инстинктът ви казва да се притиснете, е сред най-лошите възможни места.