Базови принципи за оказване на първа помощ на ранен

В зона на активни бойни действия винаги има възможност да бъдете ранени или друг човек да бъде ранен. Ако вие бъдете ранени и можете да се погрижите сами за нараняването си – направете го. Ако състоянието ви не позволява сами да се справите, ще разчитате на някого около вас да ви помогне. Ако видите, че друг човек се нуждае от помощта ви, не го изоставяйте, така както не бихте искали и вас да ви изоставят. Направете всичко по силите си да помогнете на ранения.

Когато няма кой друг да окаже първа помощ на пострадалия, вашите знания за неотложна медицинска помощ ще са безценни. Когато помагате на друг, трябва да го направите безопасно, правилно и следвайки точно определен набор от правила и процедури. Правилата по-долу са написани от действащи военни санитарни инструктори и медици. Основано е на техния личен опит от съвременни въоръжени конфликти. Това е практика, а не теория. В никакъв случай да не се приемат като медицински съвет. Преди да използвате който и да е от посочените препарати или да приложите съответните процедури, се посъветвайте с военен лекар.

Преди да започнем, ще въведем няколко основни понятия, свързани с мястото и събитието. Ако човекът е ранен на бойното поле, където има огневи контакт с противника, това е „Червена зона“. Тя е опасна както за ранения, така и за вашия живот. „Жълтата зона“ е временно укритие, в което можете по-спокойно да работите, без пряка опасност от попадение във вас, но все още не е напълно безопасно. Относително безопасната зона за евакуация ще наречем „Зелена зона“.

Когато сте в „Червената зона“, първо трябва да осигурите собствената си безопасност. Няма да спасите никого, ако се окаже, че самите вие имате нужда от помощ. След това трябва да осигурите огнево прикритие на ранения, като засипете противника с огън. Междувременно трябва да установите гласов контакт с ранения. Провери „свой – чужд“, след което гласово управлявай действията му. Използвай команди, като „Допълзи дотук!“, „Лежи, не се движи!“ и „Сложи си турникета!“. При първа възможност преместете ранения в „Жълтата зона“.

Във временното укритие правите първоначален оглед и се заемате с отстраняването на критичната за здравето опасност. След това правите втори оглед за наличие на други наранявания. Обезболявате ранения и го превързвате.

Критичните опасности за живота на пострадалия са: силно кръвотечение, пневмоторакс, шоково състояние и безсъзнание. Първо трябва да спрете обилното кръвотечение. Най-много жертви се дават от неконтролирана кръвозагуба. Пневмотораксът е рана на гръдната област с увреждане на кухините около белия дроб. Въздухът прониква през раната и затруднява дишането. Шоковото състояние е предизвикано от голяма кръвозагуба и се характеризира с ниско кръвно налягане и висок пулс. При безсъзнание трябва да проверите пострадалия дали може да диша свободно, или е блокирал дихателните пътища с език или повърнато.

Ако няма дишане, докато е в безсъзнание, почистете устата от мръсотия и повръщано, за да не пречи нищо на дишането. Ако продължава да не диша, преминете към кардиопулмонална ресусцитация (сърдечен масаж). След възстановяване на дишането преместете ранения на безопасно място и го поставете легнал настрани, с единия крак в сгънато положение за стабилност. Направете вторичен оглед и предприемете действия за евакуация към „Зелена зона“.

До предаването на ранения на медиците контролирайте състоянието му чрез гласов контакт. Проверете действията, изпълнени в „Жълтата зона“, и коригирайте допуснатите грешки. В „зелената зона“ може да окажете допълнителна помощ – вливания, обездвижване, тампонада на раните, разхлабване на турникета, и други. При предаването на ранения съобщете неговото подразделение, позивна, характера на нараняването, кога се е случило и каква помощ му е била оказана.

Първо помагайте на ранените, които са в съзнание, след това на тези в безсъзнание (според ситуацията). Помощ на ранен се оказва от неговата собствена аптечка. В „червената““ и „жълтата“ зона се прикривайте зад ранения, като оказвате помощ лежешком. Във всеки момент трябва да сте готов да приемете боя. Не изоставяйте ранените си другари. Ако пострадалият е в делириум или безсъзнание, поставете оръжието му на предпазител и го вземете със себе си, заедно с гранатите.

Времето на поставяне на турникета се записва с маркер на бузата на пострадалия. Там отбелязвайте и използваните инжекции, количество и дозировка, особено за опиоидните обезболяващи (промедол, траманол).

При раняване първа и основна задача е да спрем кървенето. Не вадете куршуми или шрапнели от раната, това само ще увеличи кървенето. Не се опитвайте да зашиете раната, оставете това на хирурга. Тампонирайте, приложете необходимите препарати, поставете турникет и превържете стегнато раната. За укрепване или фиксиране на бинтовата превръзка, тя може да се увие отгоре с армирано тиксо (гаферна лента). След отстраняване на критичната опасност за здравето раненият трябва да бъде прегледан за други наранявания.

При голяма кръвозагуба се нарушава терморегулацията, температурата на ранения пада и той трябва да бъде затоплен. Приложете обезболяващи. Имайте предвид, че неопиоидните обезболяващи не облекчават болката при дълбоки рани. Използвайте антибиотици, ако евакуацията се забави.

Турникет

Очаквано, в зони на военни действия турникетът е едно от най-важните пособия, с които всеки трябва да разполага. Не го съхранявайте навит около приклада на автомата, защото се пука и къса. Турникетът се носи, готов за употреба, в предната част на тактическата жилетка, където има бърз достъп с всяка ръка. Турникетът трябва да се вижда. Трябва да е поставен в торбичка, означена с червен кръст, или върхът на турникета да стърчи от торбичката. Ако вие сте ранен, който ви оказва помощ, трябва да успее да го намери лесно, дори и без ваша помощ.

Не поставяйте нищо в джобовете на раменете или в предните джобове на панталона. Турникетът е желателно да се поставя върху дрехи или всякакви тъкани. Странични предмети в джобовете, като нож, телефон или други, не трябва да попадат под турникета, защото може да попречат на пристягането на артериите.

Не дръжте турникет върху крайник за повече от час без временно отхлабване. Отхлабването се извършва бавно, за да избегнете неконтролирана кръвозагуба. Отхлабване не се извършва при голяма некомпенсирана кръвозагуба, при която пострадалият е в безсъзнание, сиво-бял, кожата е студена, а потта лепкава.

Отхлабването се прави, като разхлабвате турникета с по едно завъртане на всеки 15 секунди. Внимателно наблюдавайте превръзката върху тампонадата. Ако тя остане суха или има „червено петно“ – тампонадата е успешна. Ако превръзката е влажна и капе кръв, тампонадата е неуспешна. Затегнете обратно турникета и поставете друг еластичен бинт върху превръзката с още по-голям натиск (опън). След известно време проверете отново.

Обучение и тренировка

Знания, без да се отработят навици, на практика са безполезни. Обучете отряда си на начините за спиране на кървенето с турникет, юмрук или пълнител, върху себе си или другар. Отработете умението за поставяне на турникет върху ръцете и краката в легнало положение. Признак за успешното поставяне по време на тренировката би било изтръпването на крайника и липсата на пулс. Не забравяйте, че турникетите са за еднократна употреба. Използваният за обучение се използва само за обучение. След приключване на тренировките обсъдете с лекар възникналите проблеми и резултатите.

Освен това има и пълен списък на това какви предмети и лекарствени препарати трябва да съдържат личните медицински комплекти от първи и втори ешелон, тяхното поставяне и използване, както и допълнителни препарати и медикаменти, които биха могли да са ви от помощ.

Овладяването на базовите долекарски техники и правилният ред за определяне степента на опасност и реда за третиране на живото застрашаващи състояния, могат да са ви от полза както във време на военен конфликт, така и в мирния живот. Може да окажете помощ и да спасите живота на катастрофирал човек, човек пострадал при домашен или работен инцидент, да окажете помощ на наранено дете и да му дадете шанс да дочака линейката в стабилно състояние.