Умения за оцеляване по време на война
Това е една от много опасните фантазии. Вероятно, хората си представят, че в градовете и селата ще има бомбардировки и ще е много опасно, но те ще се скрият в близката планина, която съвсем логично никой няма да обстрелва. Истината е, че дивата природа е последното място на което искате да сте по време на война. Ето защо:
- Природата освен красива е и опасна
- Разболяването или травмата в планината може да са смъртоносни
- Войниците използват близките до населени места гори за прикритие
- Други авантюристи, които също се крият в гората
Съгласно Първи допълнителен протокол към Четвъртата Женевска конвенция населените места не са легитимна военна цел. Авиобомбардировки над градовете не може да има. Армиите водят военни действия срещу други армии и целта им е да нанасят удари по военни и стратегически обекти. Никой няма да използва ракета за $400 000, за да улучи жилищен блок и да убие 3 семейства. Това не носи никакви ползи на бойното поле, освен това е военно престъпление, което се преследва и от собствената държава след войната. Ако останете в рамките на населено място, ще имате подслон, който да ви пази от екстремни метеорологични условия; подземия, подлези и мазета, в които може да се укриете в случай на нападение; някаква форма на медицинска помощ и лекарства; храна, вода или хуманитарни помощи; в градовете ще има действаща полиция, която ще продължи да съблюдава за законосъобразността на действията на гражданите.
Опасна природа
Ако нападението се случи през зимата, няма как да напуснете населеното място и да отидете в планината, където е по-студено и да живеете два-три месеца при минусови температури. Освен красива природата е опасна, ваши врагове са не само хищниците като мечки и вълци, които могат да ви посетят през нощта, докато спите, но и кърлежи, змии и дори комари. Ако бъдете нападнати, наранени или ухапани, здравословното ви състояние може рязко да се промени от добро, към застрашаващо живота. Достигането до населено място, за да получите помощ, може и да е невъзможно, особено ако събитието се случва през нощта.
Влошаване на здравето
Новините от последните години са показали неведнъж загубени хора в планината, които са загубили живота си (мисля, че един от последните случаи беше на опитен военен). Но по-лошо от това човек да се загуби в гората, е да се разболее в нея. Пиенето на замърсена вода, може да доведе до дизентерия, висока температура, дехидратация и евентуална смърт. Много хора ще кажат, аз имам филтър, но не малко хора пият през филтъра си от току що налята вода, без да осъзнават, че по външната страна на бутилката има замърсена, нефилтрирана вода, която също попада в устата им и е достатъчна да ги събори.
Преди време се разболях от остър простатит. От нищото. За един ден. Острият простатит омаломощава човека, характеризира се с болки, възпаление, температура, постоянни позиви за ходене до тоалетна, невъзможност да придвижване и се лекува поне две седмици с комбинация от най-малко два антибиотика. Изпадането в такова състояние в гора, е равносилно на бавна и мъчителна смърт. В гората може да намериш храна и вода, но никъде не растат антибиотици.
Военни части
Горите около населените места се използват за прикритие на войските, които пазят града. Там се устройват землянки, командни центрове, прикрива се военна техника, съхраняват се боеприпаси. Не само, че докато се движите в гората може да бъдете сметнати за враг и да ви убият собствените войници, но и вражески дронове, могат да забележат вашият заслон, да го приемат за военно укритие и той да бъде атакуван от въздуха или с артилерия. Никой не очаква в горите да се подвизават цивилни.
Мародери
Бягството в горите в разпространена фантазия, така че в гората може да се срещнат доста ентусиасти. Някои от тях ще са подготвени с всичко необходимо за къмпингуване сред природата, а други не. Първите дни може и всички да са добронамерени, но съвсем логично подготвените няма да искат да разделят ресурсите си с тези, които нямат, а тези които са в нужда ще искат да отнемат оборудването и запасите на тези, които имат. Това прави подготвените бъдеща мишена и жертва на неподготвените, а неподготвените, жертва на природата.
Воля за живот
Къмпингуването, излетите, алпинизмът, изкачването на върхове, преспиването на палатка са чудесни неща, но не са създадени човек да живее така. Колкото и дълго да продължи едно такова „приключение“, човек се прибира в населено място. Курсовете за оцеляване в планина са прекрасно нещо, но там хората отиват да „оцелеят“ за 3-4 дена в подходящи метеорологични условия, нахранени, в добро здраве и добро психологическо състояние. Дори нищо да не намерят за ядене и пиене, ще издържат 3-4 дена. Ще са малко отслабнали и с чувство за постижение в оцеляването.
Но представете си същите тези хора, след като не са яли от седмица, близки роднини са загинали пред очите им и те отиват в гората и три дена вали дъжд… няма сухи дърва, не могат да запалят огън, всички дрехи са им мокри, разболяват се, в главата им са черни мисли от последните събития… повечето хора се сриват психически и искат да умрат.
Дългото оставане в природа е само за хора в съвършено здраве, добра физическа форма и висока психическа устойчивост. Разликата между обикновените спортисти и елитните бойци, е че войниците от специалните части получават специална психологическа подготовка, която им помага да запазят здравия си разум и волята за живот.
Дори най-големият експерт в екстремното оцеляване в дивата природа Беър Грилс, в предаванията си не показва, как да живеем 3 месеца в гората, докато ядем червеи и пием вода от поточе. Той оцелява два-три дена докато се движи и целта му е да намери цивилизация. Едва тогава е оцелял.
В книгата „Пълно ръководство за оцеляване по време на война“ има препоръки относно преминаването през дива природа за няколко дена. Там се казва, че единствената причина поради, която във военно време трябва да попаднете в дива природа е само, ако напускате едно ОПАСНО населено място и трябва да стигнете до друго по-безопасно НАСЕЛЕНО МЯСТО и това не може да се извърши с някакъв вид превозно средство.
Това може да е заради блокада на изходните пътища от градовете и заобикалянето на блокадите да може да се извърши през близките гори. Но преди да направите това във война, трябва да изберете два или три възможни маршрута, към други населени места и да ги проходите при различни метеорологични условия още в мирно време.
Препоръката е да кажете на поне двама близки, какво възнамерявате да направите, кога и кога смятате, че ще пристигнете и те да ви проверят дали сте стигнали, ако няма връзка с вас веднага да сигнализират спасителни екипи. Втория съвет е ходете в планината с подходяща екипировка и зареден телефон и третия: вземете поне още един човек с вас, за да може да си помагате, ако нещо стане по пътя. Природата е опасна и в мирно време.
Пълни инструкции и още специфична информация ще намерите в книгата „Пълно ръководство за оцеляване по време на война“
