Какво се случва, когато започне война

Не очаквайте някой да ви предупреди, за да се подготвите за война. Държавата трябва да запази капацитета си да управлява обществото, докато го поддържа под прага на паника. Историята показва, че преди началото на военни действия, за да избегнат безредици сред населението, всяко правителство лъже гражданите си.

Масовата паника в обществото е най-вредното нещо за една държава, защото води до изкупуване на всички хранителни запаси и лекарства, докато натоварва всички важни системи. В такъв момент рязко се снижава на коефициента на интелигентност както на ниво индивид, така и на цялото общество като група. В желанието си да оцелеят, големи групи от хора едновременно постъпват неадекватно, сривайки всяка система на която държавата трябва да разчита по време на въоръжен конфликт. За това, в не редки случаи може министър-председателя да направи обръщение, с което да успокои обществото, че няма никаква опасност, а на следващия ден войната вече да е започнала.

Войната започва внезапно. Без предупреждение. Обикновено през нощта. Никой вече не обявява война, нито пък казва точно кога и къде ще нападне. Най-вероятният час за стартиране на военна операция е около четири сутринта. Наричат го „часът на КГБ“, защото това е бил предпочитаният от тях час за извършване на арести. Тогава всички хора спят, а тези, които са на пост са най-отпуснати и реагират най-бавно.

Съвременните войни стартират с въздушни и ракетни нападения над обекти от военната инфраструктура на нападнатата страна. Първите цели са системите за противовъздушна отбрана – радари и ракетни комплекси, следвани от казарми, военни складове с въоръжение, командни центрове, казарми, струпвания на военна техника и жива сила, летища, складове за гориво, радио и телевизионни станции и системи за комуникация.

След това навлизат сухопътни войски, с тежка техника или чрез парашутен десант в близост до компоненти на отбранителната и стратегическа инфраструктура, които трябва да бъдат овладяни. Няколко часа след първите удари, се стига до първите сражения по предварително подготвените укрепени линии. Разменят се въздушни удари, стреля се с тежка бронетехника и артилерия. Във въздуха са наличните самолети и са активирани всички останали неунищожени обекти на противовъздушната отбрана.

В първите часове, пораженията сред цивилното население са сравнително малко. Най-често сред пострадалите цивилни, са хора живеещи в близост до някой от изброените по-горе обекти. За останалите е една необикновена сутрин, в която се наблюдават няколко основни типа поведение. Ако са в зоната на военния конфликт хората се паникьосват и се опитват да напуснат града, други се крият в метростанции, мазета и убежища, а някои просто застиват вкъщи пред средствата за масова информация и се опитват да разберат какво се случва и да получат инструкции от управляващите за това как да действат.

Скоро по улиците започват да се движат военни превозни средства. Хората разбират, че вече нищо няма да е същото. Първото нещо, което правят е да се обадят на близките си. Заявките към мобилните оператори са толкова много, че претоварват сървърите и комуникациите временно изчезват. След това, се сещат, че вкъщи нямат почти никаква подходяща дълготрайна храна, вода, хигиенни препарати, лекарства и тръгват да си ги набавят.

Още стотици хиляди души правят същото в същия момент. Навсякъде пред магазините има опашки, вътре в тях е препълнено, всеки пълни по няколко колички с продукти, хората се карат, бият се, управата на магазините не може да овладее тълпата. Останалите навън са недоволни и напират да влязат, в един момент всичко се срива. Дори служителите напускат работните си места и започват да се запасяват. Много магазини дори не отварят. Никой не е дошъл на работа. Хората започват да чупят витрините и да ги разграбват. Крадат се не само хранителни стоки и лекарства, но и луксозни дрехи, бижута, палта, техника.

След по-малко от час всички банкомати са празни. Няма кой да ги зареди отново. Банките не са отворили. Цари хаос. Властите предприемат крути мерки, за да опазят реда и имуществото, стрелят във въздуха, Много от хората са останали без пари, защото всичките им спестявания са в банките. Част от тях са останали без храна, защото не са могли да се доредят да си купят или са нямали пари. В града е настанал хаос. Хората са изнервени и влизат в конфликт едни с други без задръжки. Някои товарят покъщнината си в автомобили и се опитват да напуснат градовете, по които се нанасят удари или за които се водят сражения.

Образуват се задръствания, шофьорите не спазват правилата и навсякъде се случват катастрофи, които още повече забавят евакуацията. Междувременно са организирани блок постове и военните блокират входовете и изходите на града. През тях успяват да минат само тези, които могат да се разберат с тях и имат нещо, което да могат да разменят.

Обратно в града е започнала нова атака. Снаряди падат навсякъде, чуват се гърмежи от всички страни. Заклещените в задръстването шофьори изоставят автомобилите си в търсене на сигурно място под земята или продължават пеша. Пътищата са напълно блокирани от изоставените автомобили. Тежките багажи от автомобилите са напълно непригодни за носене на ръка и много скоро биват изоставяни. Хората остават без нищо друго освен дрехите на гърба си, телефон, документи и ако имат късмет, с някакви пари. Сега трябва да намерят начин да се укрият, заедно със семействата си.

По улиците излизат мародери. Разграбват домове, убиват хора или противозаконно отнемат от тях автомобили, храна, вода, алкохол, цигари, пари, бижута или други неща от първа необходимост. Някой виждат в създалата се ситуация, възможност да се обогатят незаконно и се опитват да се възползват максимално, преди да бъде въведен ред.

Извън града е още по-страшно. Шосетата между градовете не са безопасни, вече се стреля по всички транспортни средства. Колите се спират, търсят се диверсанти и дезертьори. Понякога се стреля и по коли с цивилни, за целите на информационната война и пропагандата.

Първите дни е най-страшно, тъй като хората още не са се ориентирали в това какво се случва, как да се пазят, не знаят от какво имат нужда и как да си го набавят. След това става още по-трудно. Колкото и страшна да е описаната по-горе ситуация, тя не е толкова критична за тези, които са се подготвили за такова събитие.

В книгата „Пълен наръчник за оцеляване по време на война“ ще намерите над 3000 практични съвета:

• как да се подготвите ПРЕДИ войната да е настъпила;
• как да планирате евакуацията си, ако вашият район стане опасен;
• на какви условия трябва да отговаря вашето убежище;
• с какви провизии трябва да се запасите;
• как да приготвите и какво да сложите в раницата си за спешни случаи;
• как най-безопасно да напуснете града;
• как да подобрите координацията със семейството си и да подсигурите безопасността на всички;
• какво да правите ако във вашият град се водят бойни действия;
• как да действате по време на артилерийски или въздушно нападение, за да повишите шансовете си за оцеляване;
• какви действия да предприемете, след ядрен удар;
• как да действате, ако бъдете мобилизирани и изпратени на фронта;
• какви са правата ви и законово установените правила на войната съгласно Хагските и Женевските конвенции;