Какво да правим при артилерийска или въздушна атака

Големият проблем е, че на война много малка част от хората умират от куршуми изстреляни по тях. 80-90% от жертвите са в резултат на така наречения “индиректен огън”. Това са артилерия, авиационни бомби и минохвъргачки. При тяхната експлозия се отделят първични и вторични поразяващи елементи. Първичните са ударната вълна, осколки или касетъчни бомби. Вторичните са стъкла, камъни, пръст, огън и да не забравяме дима.

Нараняванията и кръвотеченията предизвикани от такъв тип поразяващи средства са причина за най-високата смъртност сред цивилните. При военни действия, едно от първите неща с които трябва да се снабдите и носите със себе си по всяко време е турникет. Никога не знаете кога ще започне атака и дали вие или някой друг няма да бъдете ранени. Използвайте го за спиране на обилно кръвотечение до пристигането на помощ. Турникета не трябва да стои в раницата ви на гърба, където ще ви е трудно или невъзможно да го достигнете, а в удобен джоб с лесен достъп.

Използването на турникет има смисъл, ако в рамките на един-два часа успеете да се доберете до място, където да ви бъде оказана медицинска помощ. След това време, турникетът може да ви нанесе сериозни щети. Все пак, ако кръвта ви изтича е по-добре да го имате и използвате, дори и да не знаете как да се доберете до медицински център. Ако имате късмет някой ще ви намери и ще ви окаже помощ – дали чрез транспортирането ви до медицински пункт или при необходимите умения на място.

Въздушна или артилерийска  атака, може да ви застигне навсякъде – вкъщи, в парка, в търговския център. Късметът е първото и най-главно нещо, което ще ви помогне в тази ситуация. Взривовете могат да започнат внезапно или първо да чуете системите за ранно предупреждение за въздушна атака. Няма как да бъдете обучени винаги да оживявате срещу такъв тип удари, но има няколко принципа, които трябва да спазвате, за да увеличите шансовете си за оцеляване. 

Ако чуете сигнала за въздушна тревога или сирена, веднага тичешком се отправяйте към най-близките укрития. Не оставайте под арки и в стълбищните клетки. Опасно е да се укривате в мазета на панелни блокове, в автомобили, трафопостове, под стените на сгради с окачени фасади. Ако няма сигнал или вече чувате свистенето на снарядите докато падат, трябва да направите две неща: да снишите максимално силуета си и да намерите укритие.

На открито най-добре ще ви предпазят басейн, фонтан, всяка денивелация или друг изкоп под нивото на повърхността, тъй като осколките и всички летящи предмети ще летят хоризонтално и нагоре, но няма как да стигнат под нивото на повърхността. Може да клекнете или легнете, независимо дали има вода или не. Важното е да снижите силуета си и да си спасите живота.

Ако обстрела ви завари в личния автомобил или обществения транспорт, веднага напуснете превозното средство и не се опитвайте да се скриете в или зад него. Нито кола, нито автобус могат да ви предоставят ефективно укритие срещу 120 мм миномет и дори 80 мм мина, а какво остава за гаубичен или танков снаряд. Ако чуете свистене, близки взривове или сирена за въздушна опасност, спрете и веднага напуснете автомобила си. Влезте във вход или легнете до ограда или до бордюра. Това ще ви спаси живота.

Трябва да запомните, че стресът и паниката са основният ви враг. Не толкова снарядите убиват, колкото паниката, защото често хората тичат към укрития, които са толкова далеч, че до падането на снаряда, нямат време да ги достигнат и остават прави, давайки солидна площ за улучване от поразяващите елементи или пък избраните укрития, дори достигнати навреме, в никакъв случай не могат да ги спасят.

Най-разпространените и най-опасни средства за поразяване са минохвъргачките. Хубавото при тях е, че ако чувате свистенето, вероятността да оцелеете е голяма, защото ако снаряда лети право към вас няма да чуете свистенето. Чуете ли, че нещо свисти значи още сте живи и трябва веднага да легнете веднага на земята и да чакате да падне на земята и да експлодира. Минохвъргачките стрелят на близко разстояние от 3 до 7 километра, така че мините падат много бързо. Те са изключително смъртоносни и падат вертикално, правейки дори окопите неефективно укритие.

Радиуса на поражение на 82 мм осколочна мина е не по-малко от 18 метра, а радиуса на поражение на група от две-три осколки е  около 30 метра. Отделни осколки могат да се разлетят до 100-150 метра. Сериозно прикритие няма да бъде пробито от тази мина. Минометния обстрел обичайно е внезапен и непродължителен. Опитния разчет може да изстреля десет изстрела за десет секунди, като последната се изстрелва още преди първата да е паднала на земята. След това  минометчиците, събират миномета за около минута и се изтеглят, за да се предпазят от ответния огън. Колкото по-некачествени са минометите, ще чуете изхода и полета на мината. В момента в който чуете първия изход някъде на хоризонта, моментално трябва да потърсите къде да се скриете. Не губете време да слушате свистенето, за да определите посоката на попадение. Звукът от 82 мм е точно свистене.

Радиуса на поражение при 120 мм мина е не по-малко от 25 метра. Радиуса на капитално поражение на целите е около 60 метра. Разлитането на отделни осколки може да достигне до 200-250 метра.

Класическият артилерийски снаряд ще чуете още при изстрелването му и ще разберете от къде идва. Отново лягате веднага на земята. Дори и да падне някъде наблизо има някаква вероятност осколките да минат над вас и да оцелеете. Може и да нямате този късмет, но ако стоите прави съвсем ще ви намалеят шансовете. 

Едно от най-смъртоносните неща са реактивните системи за залпов огън (РСЗО). РСЗО ГРАД изстрелва по 40 снаряда и лесно може да го чуете още когато ги изстрелва на разстояние от 30 километра, а след това се чуват почти едновременни четиридесет експлозии. Добре е, че се чуват отдалече и имате около 15 секунди да намерите укритие. Ако намерите някакво бетонно укритие, особено под земята, вероятността да оцелеете е голяма. 

Най-страшни са авиоударите. Отличават се с кратък времеви интервал и голяма мощност и интензитет. При авиационните бомби няма да чуете нищо освен може би звука от бомбардировача. Ако проследите траекторията на самолета, може приблизително да определите евентуалната цел и да направите всичко възможно да не се окажете там. Съгласно първи и втори протокол на Четвъртата Женевска конвенция, градовете не могат да бъдат легитимна военна цел и използването на авиационни бомби срещу тях е забранено, но извън града в радиус от три километра не оцелява нищо. 

Това са много по-опасни неща от пораженията от леко стрелково оръжие. Ако попаднете в зона в която се използват такъв тип оръжия, първо се укрийте за да оцелеете, след това направете всичко възможно да напуснете района. 

Много от хората инстинктивно се свиват до стените на големи сгради и стават техни жертви. Офис сградите и търговските центрове, които имат стъклени фасади или сгради с окачена фасада са особено опасни. Осколките неминуемо ще натрошат плочките на фасадата и стъклата и стотици килограми остри парчета стъкло и керамика ще засипят хората отдолу.

Важно е да знаете как да повишите шансовете си за оцеляване, какво да направите веднага и какво да не правите никога. Някой хора успяват бързо да съобразят всяка ситуация и веднага да вземат правилните решения, други хора имат нужда от набор от предварително зададени добри решения.