Ето защо изборите в Турция са важни за България

Днес e решителният втори тур на президентските избори в Турция. Това е и първият балотаж на президентски избори в над 100 годишната история на съвременна Турция. До него се стигна след като на 14 май, настоящият президент Реджеп Тайип Ердоган получи 49,52% от имащите право на глас 64 190 651 турски граждани. Неговият основен опонент Кемал Кълъчдароглу събра 44,88% от гласовете, а третият в листата Синан Оган, спечели сърцата и гласовете на 5,17%.

Този избор е съдбовен, защото той ще предопредели и геополитическата ориентация на Турция и мястото ѝ в НАТО. Освен това, от него зависи дали можем да очакваме още конфликти в региона, както и възможно ли е Турция да нападне България и Гърция. Чакай! Какво? Що за глупости са това! Нали и Турция, и Гърция, и България са членки на НАТО! Може би трябва да обясня…

Всичко започва още през 2001-ва година, но ще пропуснем 14 години с важни събития, за да стигнем до тези, които промениха ролята на Турция в НАТО. Турция има най-голямата армия в Европа и е една от основните опори на алианса в Европа. На 24 ноември 2015 година руски бомбардировач Су-24, участващ във военната интервенция на Русия в Сирия, е свален от ракета въздух-въздух, изстреляна от турски изтребител F-16, близо до турско-сирийската граница.

Предходните два дена на два пъти Турция заявява, че руски бойни самолети навлизат в нейното въздушно пространство. На третия ден е свален Су-24. Според руското министерство на отбраната, бомбардировачът е свален на височина от 6000 м, на един километър от границата, докато е бил на територията на Сирия и е захождал за кацане в авиобаза Хмеймим. Според ген. пол. Виктор Бондаренко, двата турски F-16 са се намирали в зоната в продължение на 75 минути, кръжейки на 2400 м. височина, което кара руснаците да смятат, че операцията е предварително планирана.

Според турският премиер Ахмед Давутоглу, страната му е действала така, за да защити сигурността си. Тогава той заяви „Никога не сме били държава, която преднамерено да води политика срещу друга държава. Но трябва да бъде ясно на всички, че Турция има правото да реагира, когато въздушното й пространство е нарушено, въпреки многократни предупреждения“.

Свалянето на руска военна машина над Сирия, е ако не повод за война, то поне се очаква да има военен отговор и Русия да нанесе удари по базата Иджирлик, откъдето са излетели турските изтребители. Ясно съзнавайки, че ударът по военната база, ще бъде изтълкуван като нападение над държава, членка на НАТО и ще задейства член 5-ти от договора за взаимопомощ, Русия се въздържа от военен отговор.

Отговорът беше икономически и политически и струваше на Турция годишни загуби от 20 милиарда долара. Веднага бяха изгонени от Русия турски граждани и бизнесмени, прекратен бе вносът на турски стоки, прекратиха се полетите до Турция и се забрани на милиони руснаци да ходят на почивка в неприятелската вече държава. Отношенията останаха влошени за дълго време.

В края на юни 2016 г. в Кремъл е получено официално писмо, в което Реджеп Тайип Ердоган изразява съжаление за смъртта на пилота и заявява желанието си за нормализиране на отношенията между Москва и Анкара. Предлагат се репарации за бомбардировача и сваленият хеликоптер по време на спасителната операция на втория пилот, както и обезщетения за семействата на загиналите, а срещу пилота на турския изтребител е започнато разследване.

Интересен факт е, че извинението идва след британското „не“ по отношение присъединяването на Турция към Европейския съюз. Според някои анализатори, Ердоган е разбрал, че без негово знание и съгласие някой е действал с цел да въвлече Турция в пряк сблъсък с Русия, други виждат в този ход послание, че Анкара търси стратегическо партньорство с Русия, а не с Брюксел. Ако се замислите, от години вече не чуваме нищо по отношение на получаване от Турция на статут на кандидат-член на ЕС.

Русия веднага се възползва от затоплянето на отношенията и от новите разбирания на Ердоган за ролята на Турция в НАТО и за да привлече съседката ни на своя страна, възстанови изцяло икономическите отношения, както и се съгласи да предостави на Турция една от най-добрите системи за противовъздушна отбрана С-400, както и някои компоненти за системите за ПВО да бъдат произвеждани в Турция. Отговорът на САЩ беше, че ако турците приемат тази сделка, ще бъдат изключени от програмата за самолети от пето поколение F-35. Анкара не само, че не се отказа от С-400, но и заплаши, че може да се обърне към други държави, като Русия, за доставки на модерни изтребители, ако САЩ се откажат от сделката.

Три седмици след извинението на Ердоган, на 15 юли 2016-та година, пет (натовски) турски генерала се опитват да осъществят държавен преврат, но опитът им е неуспешен. Ердоган успява да се укрие, а в последствие да възстанови контрола над армията и властта и над 100000 човека биват арестувани, във връзка с опита за преврат. За мен това е финалният момент, в който на Ердоган вече не може да се гледа като на президент на страна от НАТО, макар Турция никога да не е напускала алианса.

Няколко месеца по-късно на 19 декември 2016 в Анкара е убит руският посланик в Турция Андрей Карлов. 62-годишният посланик е бил гост на изложбата „Русия през очите на Турция“, заедно с други дипломати и представители на медиите. Убиецът му е 22 годишен бивш полицай от частите за борба с безредиците, който е влязъл показвайки служебната си карта и е застанал зад дипломата, докато всички са мислели, че е от охраната. Той убива посланика пред очите на всички и пред камерите.

Посланикът на една държава в друга държава е със статут на президент. Това действие е равносилно на убийство на руски президент и официално е casus belli – повод за война. Дали това събитие е изолирано или е плод на ръководство отвън, целящо да влоши взаимоотношенията между Русия и Турция, може само да гадаем. Факт е, че Русия не обявява война, а Ердоган е все по-убеден, че външни сили искат да вкарат Турция във война с Русия.

Отношенията между двете страни се скрепяват и миналата година видяхме Ердоган като посредник между Украйна и Русия по отношение на споразумението за зърното. Междувременно отношенията със САЩ и ЕС охладняват.

За да си гарантира пълната власт, след проведен референдум през април 2017-та година, Турция става президентска република. Вече никой не може да влияе на геополитическата ориентация на страната, освен президента. Президента има функции на министър-председател, може еднолично да създава закони, без санкция на парламента, да избира и назначава министри и висши съдии, да изготвя бюджета на страната, както и да въвежда или отменя извънредно положение в страната.

Някой виждат в последвалата девалвация на турската лира, намесата на Съединените щати, които се опитват да накарат турското общество, чрез избори да свали от власт Ердоган. Освен това, самият Ердоган вижда подпомагане на конкурента му Кемал Кълъчдароглу отвън, казвайки в предизборната си кампания, че ако конкурентът му спечели, ще спечелят външни сили, които искат да контролират Турция.

Някои намират връзка и със разрушителното земетресение в Турция и Сирия и американската геотектонично, климатично и психотронно оръжие HAARP, смятайки, че земетресението е предизвикано умишлено, за да се постигне недоволство на народа към действащият президент и той да не бъде преизбран. Това е още едно от нещата в които не може и никога няма да бъдем сигурни, дали е така.

Това, че от Запад има силно желание Ердоган да не е президент на Турция е очевидно, но за това дали Турция все още е НАТО можем само да гадаем. По документи, разбира се, Турция е в НАТО, но слуховете са, че не са излезли от алианса по молба на Русия – един вид Троянски кон, който да ги снабдява с информация на плановете на съюза.

Освен заздравяването на отношенията с Русия и лично с Путин, закупуването и приемане на С-400 и отказа от американски изтребители пето поколение, и блокирането на Швеция и Финландия за присъединяване към НАТО от 2022-ра година, отказът системи С-400 да бъдат предоставени на САЩ за обследване, може негласно да покаже стратегическата ориентация на изток (или на север) на настоящия президент.

Но как всичко това се свързва с България и защо трябва да ни интересува геополитическата ориентация на югоизточната ни съседка?

Преди да ви отговоря, ще спомена още едно събитие. Сърбия е най-близкият съюзник на Русия, както на Балканите, така и в Европа. След началото на специалната военна операция, всички европейски/натовски държави затвориха въздушните си пространства за руски авиокомпании, руснаци и руски управници. На 6-ти юни, България не разреши на руският външен министър Сергей Лавров да прелети над нейна територия за работно посещение в западната ни съседка. Оказва се, че най-близкият съюзник на РФ е напълно обграден от натовски държави и изолиран от Русия. Русия няма да изостави сърбите и ще търси начин да си осигури въздушен и сухопътен коридор до тях.

И тук идва ролята на Турция. Ако Ердоган смята, че НАТО, влияейки директно на турски генерали се опитат да въвлекат Турция в пряк сблъсък с Русия, ако смята че запада е виновен за спада на турската лира, инфлацията и влошеното качество на живот в страната му, ако смята, че външни сили се месят в политиката с цел да го отстранят, за да поставят удобен за тях лидер, то той е В НАТО, но не е на 100% отдаден. 50 на 50. От Москва вероятно виждат в това шанс да извадят една от най-силните армии в НАТО и да я накарат да се присъединят към нея. Но какво повече могат да предложат? Още туристи? С-500, С-600 или С-700? Не. Но могат да предложат нещо, което Турция действително иска. Могат да им дадат България и евентуално Гърция.

Турция има спор с Гърция за Кипър и находищата около острова и в последната половин година, Ердоган лично на няколко пъти отправи заплахи към Гърция, че „ще дойдат лудите турци“ и че „някоя нощ ще дойдат внезапно“. Странни изказвания от една страна членка на НАТО, към друга страна членка на НАТО… освен ако едната вече не е НАТО.

Турция отдавна има желание да си върне България или части от България обратно в Турция. Най-голям апетит имат към източна България и Родопите, дори мисля че имаше 100-годишен план за освобождение на турските територии от България (от времето на Кемал Ататюрк). Турция сигурно ще ни вземе за по-малко от три седмици, дали цяла България или Сърбия ще се възползва, ако ние се бием с турците на изток, те да си вземат западна България… това не можем да го знаем, но е в сферата на вероятното.

Ако Турция премине на страната на Русия и превземе България, Русия ще си осигури въздушен и сухопътен коридор до Сърбия. освен това се образува една дъга от юг от про-руски държави: Унгария, Сърбия, България (под контрола на Турция), Турция, Сирия, Иран, Армения, Тюркменистан, Узбекистан, Киргизтан. Така Русия няма нужда да открива южен фронт, защото всички тези държави ѝ осигуряват щит, а тя може да насочи всичките си сили само на запад.

Ако ние можем да се сетим за такъв вариант, вероятно и някои руски военни анализатори също са го помислили и вероятно се работи в тази посока, но тя може да се осъществи, само ако Ердоган остане на власт. За това днешните избори за президент са толкова важни, както за Турция, така и за България и бъдещите събития на които ще станем свидетели или в които ще бъдем участници.